„Забранената“ светлина, невидима за науката: „Джеймс Уеб“ разгада 40-годишна мистерия
Една от най-важните молекули във Вселената ревниво пазеше своята тайна от 1986 г. насам. Благодарение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, астрономите за първи път успяха да уловят нейното неуловимо сияние там, където се раждат нови звезди.
Пробив в дълбокия Космос
Орбиталната обсерватория „Джеймс Уеб“ (JWST) регистрира за първи път изключително слабото, т.нар. „забранено“ лъчение на триводородния катион, известен в научните среди като H3+.
Изследователски екип под ръководството на Дейвид Нойфелд от университета „Джонс Хопкинс“ засече тези сигнали в газов облак, отдалечен на хиляди светлинни години.
Това е историческо постижение – светлинният подпис на молекулата не беше наблюдаван никога досега, дори в контролирана лабораторна среда.
Фундаментът на космическата химия
Молекулата H3+, която учените често наричат „молекулата, изградила Вселената“, е фундаментална за еволюцията на материята.
Нейната структура е изключително проста – три водородни протона, свързани само с два електрона, образуващи съвършен равностранен триъгълник.
Значението ѝ обаче е колосално: именно върху нея се крепи почти цялата химия в междузвездното пространство. От тези процеси произлизат сложните органични съединения, които представляват градивните блокове на живота.
В допълнение, същият този катион играе ключова роля и за зрелищните полярни сияния на Юпитер.
Защо сиянието ѝ се смяташе за „забранено“
Повечето молекули в Космоса излъчват светлина, докато се въртят, тъй като електрическият им заряд не е разпределен симетрично.
Тази динамика поражда електромагнитно излъчване. При H3+ обаче балансът е толкова перфектен, че на теория молекулата не би трябвало да излъчва никаква светлина при ротация.
През 1986 г. физиците Фу-Шъ Пан и Такеши Ока от Чикагския университет откриват теоретично изключение: при изключително бързо въртене центробежните сили леко деформират триъгълната форма на частицата.
Това минимално изкривяване е достатъчно, за да породи микроскопично количество светлина. Физиците наричат това лъчение „забранено“ не защото противоречи на природните закони, а защото е толкова слабо и рядко, че в продължение на 40 години нито един телескоп не беше достатъчно мощен, за да го изолира.
Космически катаклизъм разкрива тайните на звездообразуването
Успехът става факт благодарение на уникалната чувствителност на „Джеймс Уеб“ в инфрачервения спектър и на един от най-динамичните процеси в нашата галактика.
При раждането на нова звезда част от заобикалящия я газ се изхвърля обратно в пространството с огромна скорост – стотици километри в секунда.
Когато тези мощни струи се сблъскат с околния газов облак, се образуват ударни вълни, нагряващи средата до хиляди градуси – явления, познати като обекти на Хербиг-Аро.
Въпреки че тези зони са обвити в плътна космическа прах, инфрачервените прибори на телескопа проникват безпроблемно през нея.
Анализирайки един такъв обект – HH 168, екипът на проф. Нойфелд идентифицира цели 26 отделни спектрални отпечатъка на H3+, които съвпадат точно с математическите изчисления на Пан и Ока отпреди четири десетилетия.
Откритието, което предстои да излезе в авторитетното издание The Astrophysical Journal Letters, предоставя на астрофизиците нов безценен инструмент за проследяване на химическата еволюция в най-ранните етапи от създаването на звездни системи.
Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ постигна нов впечатляващ научен пробив, разкривайки излъчване, което досега се смяташе за практически невъзможно за улавяне. Наблюденията потвърдиха теоретичните предположения на учените Пан и Ока отпреди четири десетилетия, доказвайки съществуването на т.нар. „забранена“ светлина от триводородния катион (H3+).
Неочаквана яркост и нови въпроси пред астрофизиците
Най-изненадващият аспект от откритието е интензитетът на регистрираната светлина, който значително надхвърля прогнозните стойности на съществуващите теоретични модели.
Любопитното е, че това излъчване се проявява на абсолютно същите локации, където се наблюдава и обикновеният водород, което подсказва, че и двете структури реагират сходно на екстремни космически въздействия.
Макар че старата загадка намери своя отговор, пред изследователите веднага изникнаха нови въпроси относно произхода на тази изключителна яркост.
Анализирани са два отделни модела на ударни вълни, но нито един от тях не дава пълно обяснение: единият подценява силата на светлината от H3+ между пет и шест пъти, докато вторият изисква параметри далеч отвъд границите на досега тестваните условия.
Ключ към еволюцията на материята във Вселената
Явлението обаче едва ли е изолиран феномен. При повторен преглед на по-ранни данни от „Джеймс Уеб“ за газово-праховия облак HH 211 астрономите са открили идентично излъчване.
Това показва, че процесът вероятно е широко разпространен в космоса, но до момента науката просто не разполагаше с достатъчно прецизна апаратура за неговото регистриране.
Молекулата, считана дълго време за „невидима“, вече се очертава като нов фундаментален инструмент за астрофизиката.
Чрез нея учените се надяват да разберат по-детайлно как най-простият и изобилен елемент във Вселената – водородът – дава началото на цялото богато разнообразие от структури в космоса.
Научният труд е одобрен за публикуване в престижното издание The Astrophysical Journal Letters и вече е достъпен за свободен достъп в платформата за научни препринти arXiv.

