Африка се разделя на две части

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

africa
Ивайло Красимиров

Голяма пукнатина, простираща се на няколко километра, наскоро се появи в югозападна Кения. Пропукването, което продължава да расте, причинява колапс на част от магистралата Найроби-Нарок и е придружено от сеизмична дейност в района.

Нашата планета постоянно се променя, въпреки че в някои отношения промяната може да е почти незабележима за нас. Движението на тектоничните плочи е добър пример за това. Все по-често обаче има видими доказателства, че предстои разделянето на африканския континент на две части.

Литосферата на Земята (образувана от кората и горната част на мантията) се разрушава от редица тектонични плочи. Тези плочи не са статични, а се движат една спрямо друга при различни скорости, „плъзгайки се“ понякога една над друга.

Точно какъв механизъм или механизми стоят зад тяхното движение, все още се обсъжда, но е вероятно да включва конвекционни токове в астеносферата (от гръцки език, астенéс – „слаб“ + „сфера“), слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната мантия, непосредствено под литосферата. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата или най-меката“ част от земната мантия. Много вероятно в този механизъм се включват и силите, генерирани в границите между отделните тектонични плочи.

Тези сили не просто преместват плочите, но те също могат да причинят и разкъсването им, образувайки разломи, като потенциално могат да предизвикат и създаването на нови граници между отделните плочи. Показателна за тези процеси е източноафриканската разломна долина (Rift Valley). Тя се простира на 3,000 км от Аденския залив на север и до Зимбабве на юг, като разделя африканската тектонична плоча на две неравномерни части: сомалийската и нубийската плочи.

map

Активността по източния клон на разломната долина, минаваща покрай Етиопия, Кения и Танзания, става все по-очевидна. В резултат от нейното движение се появява и споменатата голяма пукнатина в югозападната част на Кения.

Какво предизвиква тези огромни разломи? Когато литосферата е подложена на хоризонтална удължителна сила или сила на разпъване, тя се разпростира на площ, но става по-тънка. В крайна сметка тя се разрушава, което води до образуването на разломна долина.

Този процес е придружаван от повърхностни прояви по протежението на разлома под формата на вулканична и сеизмична дейност. Тези разломи са начален етап на континентална раздяла и ако успеят, могат да доведат до формирането на нов океански басейн. Пример за място на Земята, където това се е случило, е Южният Атлантически океан, който е резултат от разпадането на Южна Америка и Африка преди около 138 милиона години. Забелязвате ли как техните брегови линии съвпадат, като парчета от един и същ пъзел?

Континенталното разделяне от огромни разломи, изисква съществуването на сили на разпъване достатъчно големи, за да се разчупят литосферата. Източноафриканският разлом е описан като активен тип разлом, в който източникът на тези напрежения е в циркулацията на основата на мантията. Под този разлом, се издига огромна маса от кората на мантията и се натрупва в литосферата нагоре, което води до отслабване на литосферата, повишаване на нейната температура и счупването й в крайна сметка.

Доказателство за съществуването на тази по-топла от нормалната кора на мантията е намерено и в геофизичните данни, като често се нарича „Африканска подутина“. Този феномен е не само широко възприет като източник на силите разтягащи литосферата и водещи до образуването на разломната долина, но също така е използван за обяснение на аномално високата топография на Южните и Източноафриканските плата.

puk

Разломните райони показват много отличителна топография, характеризираща се с поредица от географски депресии, заобиколени от по-висок терен. При източноафриканската система, серията от подредени един до друг разломи, може ясно да се види от космоса.

Всички тези разломи не са се образували по едно и също време, но следват последователността, започваща в Афарския регион в Северна Етиопия преди около 30 милиона години, и разпространявайки се на юг към Зимбабве, при средна скорост между 2,5 и 5 см годишно.

Макар повечето от разломите и тяхното движение да не е забелязвано от нас, образуването на нови такива, на пукнатини или възобновяване на движението при стари разломи, може да доведе до земетресения, защото движението на нубийската и на сомалийската тектонични плочи продължава. Въпреки това, в Източна Африка сеизмиката е по-слаба, защото е разпространена в широка зона около разлома и е с относително малка мощност. Вулканичната дейност, която върви заедно с нея, е по-нататъшна повърхностна проява на продължаващия процес на континентално разпадане, предизвикано от близостта на горещата разтопена астеносфера до повърхността.

Източно-африканският разлом е уникален с това, че ни позволява да наблюдаваме различните етапи на разцепване по неговата дължина. На юг, където разривът е по-нов, нивата на удължаване са по-ниски и се появяват нови разломи в по-обширни области. Вулканизмът и сеизмичността са относително ограничени.

map2

Към района Афар обаче, целият „етаж“ на разлома е покрит с вулканични скали. Това предполага, че в тази област литосферата е изтъняла почти до точката на пълното разпадане. Когато това се случи, нов океан ще започне да се формира чрез втвърдяване на магмата в пространството, създадено от разбитите плочи.

В крайна сметка, за период от няколко десетки милиони години, разпространението на морското дъно ще се развива по цялата дължина на разрива. Океаните ще наводнят и в резултат на това африканският континент ще стане по-малък и ще се появи нов голям остров в Индийския океан, съставен от части от днешна Етиопия и Сомалия, включително от Африканския рог.

Категории на статиите:
Процеси

Коментарите са затворени.

Мегавселена