Имунната система на хората и други бозайници избира между два метода за борба с чужди вещества, попаднали в организма. Първият от тях, „тип 1”, се прилага, когато тялото се поразява от вируси, бактерии и други болестотворни микроби – организмът се опитва да ги унищожи.
Вторият метод, наречен „тип 2”, е опит незабавно да се избави от алергените, попаднали в организма. Човек киха, кашля, страда от разстройство – всичко това се нарича алергична реакция. Всяко живо същество проявява склонност към един или друг тип.
Ако първият метод е полезен винаги, то вторият е признат от медиците за почти рудиментарен. Става дума за това, че изначално човек е придобил способност към алергична реакция за борба с паразитите с отделянето на имуноглобулин Е.
Но днес в развитите страни, където хигиената се спазва стриктно, паразитите не са такъв разпространен проблем. Затова имунитетът реагира почти на всичко: фъстъци, цветя, котешка козина, портокали и т.н.
Стивън Гали от Медицинската школа на Станфордския университет е решил, че лошата репутация на реакцията от втори тип е незаслужена. За да провери своята хипотеза, той е провел експеримент с мишки.
Както пишат изследователите в Immunity, в организма на гризачите била въведена малка доза от разпространен алерген – пчелна отрова. Същото количество би било получено от едно или две насекоми. Мишките били разделени на три групи – предразположени към реакция от първи и втори тип и контролна група.
Независимо от предразположеността на мишките, при всички членове на основната група се наблюдавала алергична реакция с изработването на антитела – имуноглобулин Е.
След три седмици протекъл и финалният етап на експеримента – мишките получили потенциално смъртоносна доза пчелна отрова. За учудване на учените основната група гризачи преживяла токсина, а това означава, че организмът им е изработил защитна реакция.
Повечето мишки, предразположени към реакция от първи тип (първата група) и проявяващи алергична реакция, а именно 86%, се справили с дозата. Само 7% от мишките от същата група, при които нямало алергична реакция, издържали изпитанието. Сред оцелелите мишки, предразположени към реакция от втори тип (втората група), 80% проявили алергична реакция.
Подобни резултати дал експеримент с използването на змийска отрова, която съдържа подобни на пчелната отрова алергени.
Интересно е, че изработените веднъж антитела продължавали да защитават мишките, дори когато организмът престанал да ги произвежда. Както обяснява Гали, когато при мишките, неспособни да изработят достатъчно количество имуноглобулин Е, той бил въведен със серум, те проявявали същата защитна реакция, както и гризачите, които нормално изработвали имуноглобулин Е.
Резултатите сочат, че реакцията от втори тип, която се проявява като алергия, е изработвана еволюционно в организма на бозайниците за защита не само от паразити, но и от отрова.
„На нашите предци често им се е налагало да се сблъскват с отровни животни и този защитен механизъм им е помагал да оцеляват”, твърди Гали.
В ползата на алергичната реакция за бозайниците се убедил и друг изследовател – Руслан Меджитов, имунолог с узбекски произход от Йейлския университет, чиято статия също е отпечатана в сп. Immunity. Той е провел аналогични експерименти и е потвърдил, че предразположените към реакция от втори тип гризачи имат голяма устойчивост към отровата и ключова роля в защитния ефект играе имуноглобулин Е.
Освен това Меджитов и колегите му изчислили конкретната съставка на отровата, която пуска алергичната реакция. Това е ензим с кодовото название PLA2 (фосфолипаза A2), който уврежда клетъчните мембрани. Това съединение присъства в отровата на много паяци, змии и други хищни животни.
Учените проследили всяко звено във веригата, която води до реакция от втори тип. Имунната система изпраща група информационни молекули, наречени цитокини, за да уравновеси щетата, нанесена от фосфолипаза А2, след което започва алергична реакция.
„Доколкото знам, нашите изследвания са първото пряко доказателство за ползата на имунната реакция с отделянето на имуноглобулин Е. Алергията е много неприятна, но е изключително важна за защита на нашия организъм”, казва Меджитов.
Проследяването на изкуствено предизвиканата алергична реакция при хора е невъзможно по етични причини, затова в много отношения реакцията от втори тип при човека остава загадка за науката. Имунитетът на всеки човек се отзовава различно дори на минимални дози токсично вещество, поради което е практически невъзможно да се предскаже реакцията.
Специалисти, които не са взели участие в изследванията, са съгласни, че те са много ценни за разбиране на процеса на еволюция, но едва ли ще доведат до практическа полза за медицината.
Източници: Stanford University School of Medicine и Science
