Америка сама си създава земетресения

Добивът на шистов газ, производството на геотермална енергия и друга дейност, при която се инжектира вода под земята, са довели до редица земетресения в САЩ.

За сериозността на това явление може да се съди и по това, че съответните данни и изводи са публикувани в три статии в сп. Science.

Повечето земетресения впрочем не били силни, но магнитудът на някои надвишил отметката 5 по Рихтер. На 6 ноември 2011 г. в Оклахома ударило земетресение с магнитуд 5,6, в резултат на което пострадали 14 дома и двама души, отбелязва водещият автор на едно от изследванията – Уилям Елсуърт от Геоложката служба на САЩ.

Според него за последните десет години броят на земетресенията със сила 3 и повече по скалата на Рихтер в централната и източната част на Съединените щати се е увеличил почти десет пъти – в периода 1967–2000 г. са регистрирани средно 21 земетресения на година, а през 2011-а трусовете достигнали рекорд – 188.

Втората група, която се оглавява от Николас ван дер Елст от Земната обсерватория „Ламонт-Дохърти” към Колумбийския университет (САЩ), изчислила, че поне половината от земетресенията с магнитуд 4,5 и повече, случили се в пределите на САЩ през изминалото десетилетие, са се случвали близо до инжекционни кладенци.

Елсуърт подозира, че нарасналата активност в месторожденията на природния (шистов) газ – чрез увеличаването на налягането на течностите в порите на подземните пластове – е нанесла изменения в това как се разпределя налягането в и без това склонни към земетресение области. Вече съществуващи там разломи се оказали допълнително смазани, поради което им станало по-лесно да се раздвижат.

Предишни изследвания вече са свързвали хидравличното разбиване на пластовете в районите на тези кладенци със земетресения в съседство. Според Елсуърт новите методи за добиване, предполагащи използването на течност под високо налягане за освобождаване на намиращия се под пластовете природен газ, никога не са предизвиквали земетресения със сила над 3,6. Той смята, че причината не е в технологиите, а в това как да се избавим от отработената вода, която се нагнетява в съседните скали.

Очевидно по-голяма част от над 30 000 такива кладенеца в САЩ предизвикват опасения. За да се изясни какви области се намират в рисковата зона, трябва да се изучава какво се случва след големи земетресения (с магнитуд над 8) по цял свят, тоест като тези, които са се случили в последните години в Япония, Чили и на Суматра, смята Ван дер Елст.

Вълните от подобни катаклизми се разливат по цялата повърхност на планетата. Те не засягат повечето от кладенците, но понякога водят до серия малки трусове, няколко месеца след които може да последва голямо земетресение с местен произход. Според Ван дер Елст такова треперене може да послужи за предупреждение, че инжекцията всеки момент ще доведе до претоварване на съседните разломи.

Впрочем методът не е много надежден. Сеизмологът Иван Вонг, вицепрезидент на американската консултантска фирма URS, отбелязва, че изследването на Ван дер Елст е новаторско, но в някои случаи именно пробиването на кладенци води до силни земетресения без предупреждаваща серия трусове. Сеизмологът Стивън Хортън от университета в Мемфис също смята, че инжекционните кладенци са способни да породят земетресения и по двата начина.

Накрая в третата статия геофизикът Емили Бродски от Калифорнийския университет в Санта Круз разказва за изучаването на геотермалното поле Солтън Сий, където водата се изпомпва към южната част на калифорнийския разлом Сан Андреас, за да се превърне в пара благодарение на топлината на земните недра и да задвижи турбините на електростанциите. (Да, геотермалната енергетика също е виновна!) Бродски е открила, че скоростта, с която се изразходва водата в процеса на изработване на електричество, добре корелира с честотата на земетресенията.

В крайна сметка подобни данни трябва да станат ръководство за действия за операторите, за да се намали сеизмичният риск, казва тя. „Иначе сме само една говорилня”, заключава Бродски.

Източник: Nature News