Амнезията, от която страдат всички
Последно: 11 януари 2014 г. в 23:33
Известно е, че повечето възрастни нямат никакви спомени за първите години от живота си.
Психолозите се заинтересували от въпроса, на каква възраст паметта за ранното детство започва да избледнява, а след това безследно да изчезва.
Учените изяснили, че детската амнезия – така се нарича този феномен – започва на около седем години. Тригодишните дечица добре помнят събития с едногодишна давност, тези спомени се съхраняват и при децата на 5-6 години, но още след година миналото започва да се размива.
Към осем-девет години децата ученици съхраняват в паметта си само 35% от събитията, случили се с тях до три години. Според ново изследване именно на тази възраст мозъкът на човека започва да формира своята памет по-различно, отколкото в ранна възраст.
До седем години събитията се запечатват без ясно възприятие на мястото и времето. По-големите деца запомнят вече като възрастни и могат да възпроизведат не само случилото се, но и да кажат къде и кога се е случило едно или друго събитие.
Професорът по психология Патриция Бауер от университета Емори (САЩ) заедно с колегите си в продължение на няколко години е провела редица изследвания, резултатите от които били публикувани наскоро в сп. Memory.
Учените проследили 83 деца от тригодишна възраст. Когато малчуганите за първи път посетили изследователската лаборатория на университета, разказвали оживено за шест скорошни събития – пътуване, посещение на зоопарка, първия ден в детската градина, празнуване на рождения ден…
След няколко години учените отново ги попитали за същите неща – да разкажат подробностите, които били фиксирани по време на първото посещение. Изследователите отбелязали, че децата от 5 до 7 години са способни да си спомнят 63-72% от детайлите на всички събития, случили се с тях в ранно детство. Но като се започне от 8 години, количеството на възпроизвежданата информация се свило до 35%.
Психолозите отбелязали разликата между детайлите, за които децата си спомняли и за които забравили. Тригодишните малчугани обикновено никога не споменавали мястото и времето на едно или друго събитие.
Но по-големите разказвали в подробности за това. Събитията, за които било трудно да определят кога и къде са се случили, се изтривали безследно от паметта.
