Анатомия на насилието

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Д-р Адриан Рейн нарича себе си неврокриминалист. © USC Neuroscience
Антония Михайлова

Предразположеността към престъпна дейност може да е заложена в човека. Тоест престъпниците не могат да контролират своето поведение и им е необходимо лечение.

Ангажираността с тази тема не носи много лаври на изследователите, по-скоро обратното, а и не се финансира така добре, както пропагандата на мултикултурализма или глобалното затопляне, например. Това била причината Адриан Рейн да смени статута си на „британски учен” и да се премести в Америка. Причините всъщност били две.

Властите и учените във Великобритания виждат в подобни изследвания признаци на „нацистка евгеника”, а причините за престъпленията се смятат за социални и икономически, но не и за генетични, вродени. В Америка, както се сторило на Рейн, имало повече откритост по този въпрос и като следствие – повече пари за изследвания.

Вижте още: Престъпниците все пак се раждат такива

Другата причина била това, че в Калифорния имало повече „материал”, убийства и други тежки престъпления, отколкото в родната му страна.

Много рецидивисти, убийци и психопати имат аномална мозъчна активност, открил Адриан Рейн с помощта на невровизуализация на техния мозък. Данните от изследванията ще помогнат да се разбере защо хората стават престъпници.

Психопатите и убийците имат ниска активност в предната част на мозъка, която отговаря за обработката на емоциите, самосъзнанието и чувствителността към насилие. В новата си книга „Анатомия на насилието” професорът по криминология от университета в Пенсилвания твърди, че при хората, склонни към насилие в семейството, агресивните тийнейджъри и извършващите по-леки престъпления също се наблюдава тази аномалия и затова те продължават да правят „лоши неща”.

„Коренът на това зло е в мозъка, но проблемът може да бъде решен с правилно лечение. Откритието предполага, че много хора, които днес са наказани за своите престъпления, не могат реално да контролират своето поведение и те следва да се разглеждат като страдащи от разстройства и нуждаещи се от лечение”, казва Рейн.

Заедно с група невролози той е открил, че при рецидивистите с психопатични тенденции вентромедиалният префронтален кортекс, свързан с процеса по вземане на решение, е по-слабо активен.

Сканове на нормален мозък (вляво) и на убиеца Антонио Бустаманте, който избегнал смъртното наказание, след като на съда били показани тези снимки.

При повторно изучаване на импулсивни престъпници станало ясно, че частта от мозъка, свързана с ученето от собствените грешки – дорзолатералният префронтален кортекс, – е слабо развита. Предишни изследвания показали, че ниската активност в предната част на поясната извивка е свързана с по-висок риск от рецидиви, докато снижена активност в областта, свързана с емоциите и морала, е откривана при тийнейджъри с разстройства на поведението, които лекарите характеризирали като „агресивни социопати”.

Греъм Файрчайлд, клиничен доцент по психология в университета на Саутхемптън, казва: „Ако частите от мозъка, отговарящи за чувството на вина или съчувствието, са увредени, то е необходимо да се повдигне въпросът за невменяемост. Все още е прекалено рано да се говори, че резултатите от това изследване може да бъдат използвани в съда, но ние сме длъжни да изясним наистина ли са виновни престъпниците, или те също са жертви.”

Източник: The Guardian

Категории на статиите:
Наука

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори