Ангелите на космонавтите

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Изстрелване на изкуствени спътници и полети на астронавти дават доста убедителни потвърждения за това, че не всички явления в Космоса могат да се осъзнаят и да се обяснят от учените. Например загадка остават лица и фигури, виждани от хората в извънземното пространство, пише в. „Тайная власть“.

Първи за това, че ангелите съществуват, съобщават съветски космонавти. На 12 април 1961 г. от космодрума „Байконур“ стартира космическият кораб „Восток 1“ с пилота космонавт Юрий Гагарин на борда. За полета е писано много и земните жители знаят подробности за всяка минута от пребиваването на Гагарин в Космоса. Но се оказва, че не са научили всичко.

На границата на 80-те и 90-те години изтича информация било от кръговете, близки до КГБ, било от Академията на науките. Става дума за това, че по време на обиколката около планетата Гагарин на два пъти за кратко замлъква и връзката с него се губи. За тези епизоди самият космонавт не си спомня. Разпространява се версията за кратковременни загуби на съзнание от стрес или преумора.

По време на посещение при психотерапевт за проверка на общото му психическо състояние Гагарин бил подложен на регресивна хипноза. По време на сеанса космонавтът по минути възстановил полета на кораба „Восток 1“.

Под хипноза Гагарин съобщил, че по време на полета в кабината се появило тъмно петно, което след това се превърнало в човешко лице. Това било само лице, а не глава. То висяло пред космонавта във въздуха.

Гагарин не чувствал страх, но при срещата не могъл да мръдне нито с ръце, нито с крака. В главата му прозвучал глас: „Не се вълнувай, всичко ще бъде наред. Ще се върнеш на Земята.“

Хората не се усмихват така…

Среща с ангели имали и съветските космонавти през 1984 г. За това необикновено събитие те настоятелно били посъветвани да си мълчат. Съществуването на ангели не се допускало от съветската идеология.

Течал 155-ият ден от полета. Олег Атков, Владимир Соловьов и Леонид Кизим провеждали планирани експерименти и наблюдения. Неочаквано станцията била залята с искряща оранжева светлина, която заслепила космонавтите. Това не бил взрив или пожар на самата станция. Изглежда, светлината прониквала отвън, от Космоса, през абсолютно непрозрачните стени на „Салют 7“.

За щастие зрението на космонавтите се върнало почти веднага. Те се хвърлили към илюминатора и не повярвали на очите си – през здравото стъкло в оранжев светещ облак ясно се виждали седем гигантски фигури. Те имали човешки лица и тела, а на гърбовете им се различавало нещо полупрозрачно, подобно на крила.

Космонавтите били хора със здрава психика, преминали всевъзможни тестове по време на подготовката. За религиозни суеверия не можело да става и дума. Но и на тримата им дошла една и съща мисъл – в Космоса редом с тях летели ангели! Изглеждали почти като хора, но все пак били различни. Главната разлика била в изражението на лицата: „Те се усмихваха – разказали после космонавтите. – Но това не беше усмивка на поздрав, а усмивка на възторг. Ние хората не се усмихваме така.“

В продължение на 10 минути ангелите съпровождали „Салют 7“ със същата скорост, повтаряйки маневрите на кораба, а след това изчезнали. Изчезнал и оранжевият светещ облак, оставяйки в душите на космонавтите усещане за необяснима загуба. Като дошли на себе си, командирът на кораба Олег Атков и космонавтите Соловьов и Кизим съобщили за случилото се в Центъра за управление на полети.

Скоро оттам влезли във връзка и поискали подробен отчет за видяното, който моментално получил гриф „секретно“. От космонавтите се заинтересувал и цял екип от медици. Всички тестове обаче били в норма. Затова било взето решение случилото се да се смята за групова халюцинация вследствие на преумора по време на петмесечния престой в Космоса.

На 167-ия ден от полета към първия екипаж се присъединили трима техни колеги: Светлана Савицкая, Игор Волк и Владимир Джанибеков. И отново орбиталната станция се озарила в оранжева светлина и се появили седемте сияещи фигури. Сега вече шест космонавти съобщавали, че са видели усмихващи се ангели. Версията за групово умопомрачение поради преумора отпаднала, тъй като вторият екипаж се присъединил към първия едва няколко дни преди второто „ангелско видение“.

Сън ли беше, или реалност…

За загадъчни космически феномени – тайнствени видения, с които се сблъсквали хора в Космоса – съобщил космонавтът Сергей Кричевски през октомври 1995 г. Това, което докладвал на конференция в новосибирския международен институт по космическа антропология, хвърлило учените в шок и веднага станало сензация.

„Информация за „видения“ – да ги наречем фантастични състояния-съновидения – получих във втората половина на 1994 г. Такива видения космонавтите са споделяли и споделят изключително един с друг, предупреждавайки тези, на които скоро предстои полет…

Представете си – космонавтът бързо излиза от своя обичаен човешки облик, превръща се в някакво животно и се пренася в съответната околна среда. После той продължава да се усеща в първоначалния си вид и последователно се превъплъщава в друго свръхестествено същество.

Да речем, един колега ми сподели за пребиваването си в „кожата“ на динозавър. И забележете – той се е чувствал като животно, движещо се по повърхността на неизвестна планета, прекрачващо дерета, пропасти и разни фантастични прегради. Космонавтът доста подробно ми описа своя облик – лапи, люспи, ципи между пръстите, цвят на кожата, огромни нокти и т.н.“

Хипотези за всеки вкус

Не е изключено източникът на виденията да се намира в човешкото подсъзнание. Сергей Кричевски изказва две хипотези за превръщането на космонавти в дракони. Според първата източникът на видения се намира в подсъзнанието. При продължително пребиваване в условията на безтегловност при космически полет възникват състояния, когато информацията изплува от дълбините на психиката във вид на фрагменти от живота на различни организми – далечни предци на човека в процеса на еволюцията.

Втората хипотеза предполага, че потокът информация в мозъка постъпва отвън.

„Може да се предположи – пише Кричевски, – че тези сънища се спускат от някакъв поток галактично излъчване. Ако космическият кораб попадне в този лъч и космонавтът се намира в състояние на дрямка, възниква феноменът. Като излезе от лъча, видението изчезва.“

Статията е публикувана във в. ПРЕСА

Категории на статиите:
Загадки

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори