Археолози откриха потънал средновековен град в Киргизстан

На северозападния бряг на езерото Исък Кул в Киргизстан археолози откриха останките на средновековен град. Смята се, че селището е потънало под вода преди около 600 години, а сега руините му се изследват от водолази.

Според информация на Daily Galaxy, през ноември 2025 г. археологическа експедиция е потвърдила, че в близост до село Тору-Айгир, на дълбочина между един и четири метра, се намират останките на мащабно селище.

Находката е особено интересна поради местоположението си. Исък Кул е едно от най-дълбоките езера в света с максимална дълбочина от около 668 метра. Участъкът, където е открит градът, обаче е много близо до брега и е плитък, което позволява на археолозите да изследват руините без нужда от сложно оборудване за дълбоководно гмуркане.

Археолозите са проучили четири зони на дъното и са открили ясни следи от човешка дейност. В една от зоните са намерени сгради от печени тухли, а в една от тях е запазен воденичен камък за мелене на зърно. Това показва, че селището е било постоянно обитавано и жителите му са се занимавали с производство на храна.

В близост са открити каменни стени, дървени греди и останки от обществена сграда. По характера на архитектурата тя може да е била джамия, медресе или баня. В друга част на селището археолозите са попаднали на голям мюсюлмански некропол с площ от около 5,7 хектара.

Смята се, че селището е възникнало много преди да бъде потопено. Изследователите свързват историята му с периода на Караханидската държава, започнал през X век. Това означава, че градът може да е съществувал в продължение на няколко века и да е бил част от търговската мрежа на Пътя на коприната.

Сред най-интересните находки са керамични изделия, включително голям „кум“ – традиционен глинен съд за съхранение на вода и други продукти. Археолозите са открили също кръгли и правоъгълни постройки от кирпичени тухли, които вероятно принадлежат към различни етапи от развитието на града.

В гробовете са намерени останките на двама души, погребани според мюсюлманската традиция – с лице към Мека. Именно погребенията са датирани към XIII-XIV век, когато ислямът активно се е разпространявал в региона.

Изследователите предполагат, че населението на града е изповядвало различни религии. Учените отбелязват, че сред жителите може да е имало последователи на тенгризма, будизма и несторианското християнство.

Точната дата на гибелта на селището тепърва ще се установява. За целта археолозите са взели проби от почва, дървесина и други органични материали от дъното на езерото. Те ще бъдат изследвани чрез дендрохронология – метод за датиране по годишните пръстени на дърветата – и радиовъглероден анализ.

Една от основните версии свързва унищожаването на града със силно земетресение в началото на XV век. Валерий Колченко, изследовател от Националната академия на науките на Киргизката република, смята, че именно подземните трусове може да са причинили потъването на селището. Регионът около Исък Кул се намира в сеизмично активната зона на Тяншан, където силните земетресения не са рядкост.

В същото време археолозите допускат, че към момента на катастрофата част от града може вече да е била изоставена. Затова е рано да се твърди, че земетресението е причинило масова гибел на жителите му.

Това не е първият средновековен град, запазен под вода в продължение на векове. В Китай, под водите на езерото Циендао, лежи 600-годишният Шъ-Чън, или „Лъвският град“, сравняван с Атлантида заради изключителното си състояние. Неговите улици, порти, каменни арки и резби по фасадите са останали почти непокътнати. Причината за потъването му обаче е създаването на изкуствено езеро при строежа на водноелектрическа централа, а не природна катастрофа.

Други открития също са свързани с градовете по Пътя на коприната. В планините на Узбекистан археолози, с помощта на лазерно сканиране от въздуха, са открили останките на два големи средновековни града. Техните руини показват колко мащабни са могли да бъдат селищата в планинските райони на Централна Азия, през които са минавали търговските маршрути.

Сега археолозите планират да продължат изследванията на Исък Кул, за да установят истинските мащаби на потъналия град. Ако подводните проучвания обхванат по-голяма територия, учените ще могат да разберат какво е представлявало селището в периода на своя разцвет и как се е променило, преди да изчезне под водата.