Астероидът Голт върви към края си, след 100 милиона години смъртоносна спирала

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Един астероид, наречен Голт (Gault), се върти в самоунищожителна спирала, а учените го наблюдават с интерес.

Голт е с широчина около 4 километра и засега се намира в астероидния пояс между орбитите на Юпитер и Марс, заедно с други 800 000 космически скали като него. Скоро обаче, Голт ще се превърне в петно от прах в космоса.

Неотдавна телескопите по целия свят уловиха Голт в „лошо поведение“, както се изразиха в изявление на НАСА. Очевидно астероидът се клатушка и се преобръща около оста си по-бързо от здрав астероид, и започва да се разпада, оставяйки потоци от отломки, които се простират на стотици хиляди километри зад него.

Астрономи от НАСА, от Европейската южна обсерватория (ESO) и другаде, наскоро забелязаха две такива следи от отломки след Голт – едната с дължина 800 000 км, а другата с дължина 200 000 км. Тези дълги опашки са признаци, че Голт се върти извън контрол – вероятно завършвайки пълно завъртане на всеки 2 часа, което се равнява на теоретичната скорост на въртене на един астероид, преди да се разпадне напълно.

Каква е причината за подобно самоунищожително поведение на астероида? Според НАСА, това може да е последната проява на смъртоносна спирала започнала преди 100 милиона години, когато Голт е получил твърде много слънчева радиация в младостта си.

Слънчевата радиация затопля повърхностите на астероидите, обясняват от НАСА, но също така е причина тези астероиди да отделят собствено инфрачервено лъчение. Когато астероидите губят топлина, те също губят инерция. С течение на времето тази загуба на инерция може да създаде въртящ момент на астероида, който от своя страна постепенно увеличава скоростта на въртене. Това е известно като ефект на YORP.

Изследователите прогнозират, че ротацията на Голт започва да се ускорява преди около 100 милиона години и непрекъснато се ускорява с 1 секунда на всеки 10 000 години след това. Сега това е близо до теоретичната граница за скорост на въртене, при която астероидите спират да бъдат астероиди и се разпадат на съставните си части.

Двете следи от парчета скала и прах, изтичащи зад Голт, може да са резултат от свлачища на повърхността на астероида, които са продължили с часове или дори дни, пише в изявлението на НАСА, и може да има още подобни явления докато Голт продължава с пътуването си към самоунищожение. Ако и когато скалата най-накрая изгуби форма и се разпадне напълно на прах, астрономите се надяват да видят това събитие; защото подобни неща се смятат за относително редки в астероидния пояс.

Статия за тази рядка космическа катастрофа ще бъде публикувана в предстоящ брой на The Astrophysical Journal Letters.

Грешка, групата не съществува! Проверете синтаксиса! (ID: 5)
Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори