Астробиологът Джулия Демаринес предложи нов подход в търсенето на извънземен живот, фокусиран върху така наречените „ноосигнатури“.

Това са следи от разумна дейност в околната среда, които биха могли да се появят много преди развитието на сложни технологии и радиосигнали.

В своя научен труд, публикуван в arXiv, тя описва този междинен тип доказателства, който се намира между биосигнатурите и техносигнатурите.

Досега астробиолозите се концентрираха върху два основни вида следи от извънземен живот

Първите са биосигнатурите – химически индикатори за биологични процеси, като например наличието на кислород или метан в атмосферата на дадена планета.

Вторите са техносигнатурите – доказателства за напреднали технологии, вариращи от радиосигнали до мащабни инженерни съоръжения като сфери на Дайсън.

Между тези две крайности обаче съществува огромен времеви интервал.

На Земята еволюционният път от първите микроорганизми до изобретяването на радиото е отнел милиарди години.

Ноосигнатурите имат за цел да запълнят тази празнина

Ноосигнатурата не е задължително да бъде радиосигнал или космическа мегаструктура.

Тя може да бъде нещо много по-просто – каменно сечиво, архитектура, писменост или дори сложна система за комуникация при животните.

Основният критерий е следата да се отличава ясно от обикновените биологични или геоложки процеси, дори ако смисълът ѝ не може да бъде разчетен.

Земята предлага множество примери за подобни следи

Писмеността на Индската цивилизация все още не е разшифрована, но нейният изкуствен произход е безспорен.

Каменните сечива на възраст 3,3 милиона години също демонстрират наличието на разум много преди появата на цивилизация, способна да изпраща сигнали в космоса.

Демаринес предлага ноосигнатурите да бъдат оценявани чрез „теория на сглобяването“.

Според нея всеки обект има „индекс на сглобяване“ – броят на стъпките, необходими за създаването му от по-прости компоненти.

Ако този индекс надвишава определен праг, случайният произход на обекта става малко вероятен, което може да сочи към разумна дейност.

Ноосигнатурите не са ограничени само до физически предмети

Развитието на земеделието преди около 8000 години е променило значително азотния цикъл на Земята.

За един далечен наблюдател това би могло да бъде ясен знак за разумна дейност, появил се хиляди години преди първите радиотелескопи.

Тази концепция позволява на учените да не пропускат планети, където разумът може да е възникнал, но не е достигнал до етапа на устойчива технологична цивилизация.

Възможно е разумни същества да са създавали инструменти, постройки или да са променяли средата си в продължение на дълги геоложки периоди, без никога да изпратят радиосигнал. В такъв случай ноосигнатурите биха били единствената следа за тяхното съществуване.

Идеята все още е нова и има много нерешени въпроси.

Ноосигнатурите се разрушават с времето, а информацията трябва да се запази достатъчно дълго, за да бъде открита. Освен това понякога природните процеси създават сложни структури, които трудно се различават от следите на разумна дейност.

Самата „теория на сглобяването“ също все още не е добре разработена за сложни археологически обекти.

Според Демаринес в астробиологията липсва междинна категория между „живот“ и „технологична цивилизация“.

Понастоящем биосигнатурите се изследват много по-активно от техносигнатурите, а междинните следи от разум почти не се разглеждат като отделно научно направление.