Астробиолози алармират, че космическите мисии рискуват да пропуснат реални следи от извънземен живот поради така наречените „фалшиво отрицателни резултати“.

В статия, публикувана в списание Nature Astronomy, изследователи предлагат да се използва изкуствен интелект за откриване на скрити биосигнатури, които човешкото око или традиционните алгоритми биха могли погрешно да отхвърлят като „шум“.

Науката астробиология се стреми да отговори на фундаменталния въпрос дали съществува живот извън пределите на Земята.

На практика това означава да се анализират данни от планети и спътници, където всеки сигнал може да бъде изключително неясен.

Досега фокусът е бил основно върху избягването на фалшиво положителни резултати – когато шум или грешка се интерпретират като „живот“, но обратната ситуация е не по-малко важна.

Фалшиво отрицателен резултат се получава, когато живот или негови следи действително съществуват, но не са открити поради ограничения в апаратурата, методите за анализ или неправилни хипотези.

„Космическите мисии и инструментите са проектирани да откриват потенциални признаци на живот, но рискът нещо да бъде пропуснато не се отчита достатъчно“, коментира водещият автор на изследването Инге Лоес тен Кате.

Причините за подобни грешки са разнообразни

Следите от живот може да са твърде слаби или да се разграждат бързо под въздействието на радиация и химични процеси. В атмосферата на дадена планета биосигнатурите могат да бъдат маскирани от сложни химични взаимодействия между газовете. Освен това, признаците на живот може да се намират под повърхността, където остават недостъпни за стандартните методи на наблюдение.

Съществува и вероятността животът да е в форми, коренно различни от земните аналози, или да се намира в състояние на ниска активност.

В такива случаи обичайните критерии за търсене са недостатъчни, а алгоритмите за обработка на данни могат автоматично да отхвърлят важни сигнали като нерелевантни. Това създава риск от систематично „сляпо петно“ в астробиологичните мисии.

За да се справи с този проблем, научният екип предлага комплексен подход

Той включва лабораторни експерименти, моделиране и полеви изследвания, както и преразглеждане на принципите за проектиране на космическите апарати.

Според учените, ключова роля може да изиграе изкуственият интелект, който е способен да идентифицира скрити закономерности в огромни масиви от данни и да намира слаби сигнали, които човек или традиционните методи биха пропуснали.

Изследователите подчертават и необходимостта от по-прецизно формулиране на научните хипотези преди старта на мисиите.

Те призовават за предварително проучване какви форми на живот биха били възможни в конкретната среда на кацане и какви следи биха оставили те.