Необичайно пурпурно сияние в земната атмосфера беше уловено от борда на Международната космическа станция.

Уникалното явление е заснето на 7 септември 2026 г., докато станцията се е намирала на височина от около 411 километра над територията на Киргизстан.

Снимката разкрива полярно сияние с наситен и ярък пурпурен оттенък, съобщава обсерваторията на НАСА.

Рядко сияние, заснето от МКС

Автор на впечатляващия кадър е астронавтът на НАСА Джесика Меир, която е част от 75-ата експедиция на Международната космическа станция. За снимката тя е използвала дигитален фотоапарат Nikon Z9.

Изображението показва атмосферно сияние, в което вместо обичайните зелени нюанси доминира наситено лилав цвят.

Меир сподели фотографията в социалните мрежи, като отбеляза, че никога досега не е виждала подобно полярно сияние.

„Джими Хендрикс би бил във възторг, ако беше видял снощното северно сияние. Никога не съм виждала толкова ярък виолетов оттенък в сиянието – от това наистина ти се иска да целунеш небето“, написа астронавтката.

Как се образуват цветовете на полярното сияние?

Полярното сияние е резултат от взаимодействието на заредени частици от Слънцето с магнитното поле на Земята. Частиците от слънчевия вятър навлизат в горните слоеве на атмосферата, където предават енергия на атомите и молекулите на кислорода и азота.

Когато тези частици се върнат в по-стабилно състояние, те излъчват светлина. Именно това светене ние възприемаме като цветните ивици на полярното сияние.

Най-познатият зелен цвят обикновено се създава от кислорода на определена височина. Червеното сияние също е свързано с кислорода, но възниква при различни условия и на по-голяма височина.

Пурпурните и виолетовите оттенъци са по-сложни по своя произход. Те могат да се появят в резултат на излъчването на възбудени азотни молекули, което се наслагва върху други цветове и създава смесени нюанси за наблюдателя.

Защо този път сиянието беше пурпурно?

Според обяснението на Daily Galaxy, необичайният цвят е свързан с повишена слънчева активност и комбинация от няколко атмосферни излъчвания.

При засилена слънчева активност към Земята достигат повече заредени частици. Те променят условията в горните слоеве на атмосферата, а разликите във височината, състава на газовете и енергията на частиците влияят на цвета, който наблюдателят вижда.

Следователно пурпурното сияние не е отделен „нов вид“ полярно сияние. Става дума за необичайна комбинация от физични условия, при които различни дължини на светлинните вълни се смесват и създават такъв оттенък.

Слънцето буквално променя облика на земното небе

Слънцето непрекъснато изхвърля потоци от заредени частици, които се движат през космоса. Магнитното поле на Земята до голяма степен предпазва планетата от този поток, но част от частиците се насочват към горната атмосфера, особено в близост до полярните региони.

Когато слънчевата активност се засили, полярните сияния могат да станат по-ярки и да се разпространят на по-ниски географски ширини. Именно такива събития позволяват на учените да наблюдават как се променя горната атмосфера в отговор на процесите на Слънцето.

За изследователите подобни снимки са важни не само заради необичайния си вид. По характера на сиянието може да се получи допълнителна информация за състава на атмосферата, височината, на която протичат процесите, и влиянието на слънчевата активност върху околоземното пространство.