Астрономи започнаха търсене на извънземни технологии в милиметровия радиодиапазон

Изследователката Луиза Мейсън от Манчестърския университет предложи нов подход за търсене на сигнали от извънземни цивилизации, фокусиран върху високите радиочестоти.

Тя представи резултатите от работата си на 24 юли 2026 г. по време на Националния астрономически конгрес в Бирмингам.

За първи път Мейсън е търсила сигнали в архивни данни от комплекса радиотелескопи ALMA в Чили. Анализът ѝ е обхванал два малки честотни прозореца в третия диапазон на телескопа.

Въпреки че не са открити техносигнатури – теснолентови радиосигнали, които се считат за признак на изкуствени технологии. Мейсън подчертава, че това не изключва съществуването на разумен живот. Резултатът просто показва, че в конкретния тесен диапазон липсват такива сигнали.

Досега програмите за търсене на извънземен разум (SETI) се концентрираха върху честоти между 1,42 и 1,66 гигахерца.

Този диапазон е известен като „водната дупка“, тъй като се намира между радиочестотите, излъчвани от водорода и хидроксила – двата компонента на водата.

Учените предполагаха, че напредналите цивилизации биха разбрали универсалното значение на тези елементи и биха избрали именно тези честоти за комуникация.

До този момент милиметровият и субмилиметровият вълнов диапазон не са били изследвани за извънземни сигнали

Новото проучване обаче демонстрира, че високочестотните радиотелескопи са напълно подходящи за бъдещи изследователски програми в тази насока.

По време на наблюдения телескопът се насочва към една основна цел, но в зрителното му поле случайно попадат и множество други фонови звезди.

Обикновено астрономите оценяват броя на тези звезди, използвайки каталози като Gaia. Луиза Мейсън обаче е приложила различен метод – Безансонския модел на Галактиката.

Този математически модел позволява да се отчетат и твърде далечни или бледи звезди, които не са включени в стандартните каталози.

Прилагайки този метод към предишно изследване, състоящо се от 1327 насочвания на телескопа, Мейсън е постигнала впечатляващи резултати.

Докато по-рано учените са преброили около 288 хиляди съпътстващи звезди с помощта на каталога Gaia, Безансонският модел е увеличил тази бройка до 6,1 милиона обекта.

Новият подход помага за по-точното разбиране на това каква част от галактиката реално е била обхваната от наблюденията.