Астрономи засякоха мистериозен сигнал от мъртва галактика
Астрономи от Северозападния университет и университета „Макгил“ за първи път проследиха произхода на бърз радиоимпулс до покрайнините на древна „мъртва“ елиптична галактика. Среда, която досега не е била свързвана с подобни явления.
Източникът, обозначен като FRB 20240209A, е регистриран за първи път през февруари 2024 г. от радиотелескопа CHIME.
Между февруари и юли същата година от същия източник са произведени още 21 импулса.
От общо 22-та сигнала, шест са уловени и от спомагателен телескоп, разположен на 60 км от основната станция.
Това е позволило на учените да определят с висока точност местоположението на източника в небето.
Вместо да открият млада галактика, както са очаквали, астрономите установяват, че импулсът идва от покрайнините на съседна мъртва галактика.
Тя е на възраст 11,3 милиарда години и се намира на два милиарда светлинни години от Земята.
Според изчисленията галактиката е изключително масивна – 100 милиарда пъти по-тежка от Слънцето, което я прави най-масивната известна галактика, излъчваща бързи радиоимпулси.
Източникът е локализиран на 130 хиляди светлинни години от галактическия център – по-далеч от всеки друг известен бърз радиоимпулс спрямо центъра на своята галактика.
Тази област е практически лишена от звезди, което поставя под въпрос основната теория за произхода на подобни сигнали.
Досега се смяташе, че те се генерират от магнетари, образувани при колапса на млади масивни звезди, каквито в тази галактика просто липсват.
„Виждаме, че не всички бързи радиоимпулси произхождат от млади звезди. Възможно е да съществува подгрупа импулси, свързана със стари системи“, обяснява Тарана Ефтехари от Северозападния университет, съавтор на изследването.
Учените разглеждат и алтернативни сценарии. Според тях магнетарът може да се е образувал при сливането на две неутронни звезди или при колапса на бяло джудже.
Подобен случай беше регистриран и през 2022 г., когато импулс беше проследен до кълбовиден звезден куп в покрайнините на галактиката M81.
Резултатите от изследването са публикувани в научното списание The Astrophysical Journal Letters (AJL).

