Астрономите надникнаха под повърхността на Луната
Последно: 19 май 2014 г. в 07:07
Два огромни радиотелескопа дадоха рядката възможност на учените да надникнат под повърхността на Луната и да си отговорят на някои въпроси, които отдавна не им дават покой.
Радарни сигнали от обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико – най-големия в света редиотелескоп с диаметър 305 метра, успели да проникнат в дълбините на Луната.
След това те се отразили от повърхността на естествения земен спътник и били приети от телескопа Грийн Банк в Западна Вирджиния – най-големия управляем радиотелескоп с диаметър 100 метра.
Използвайки метод, който се нарича бистатичен радар, изследователите разчитат да изучат множество обекти в нашата Слънчева система – от астероиди до други планети. В дадения случай изследователите надникнали под повърхността на Луната на две места – Морето на спокойствието и в кратера Аристилус.
В Морето на спокойствието, което е разположено близо до мястото, където пилотираният лунен модул на НАСА се приземил през декември 1972 година в рамките на мисията „Аполо 17“, учените успели да се „потопят“ на дълбочина от 10 до 15 метра. Светлите и тъмни области, видими на изображенията, са участъци, които се състоят от камъни и прах.
Радарните изображения накарали изследователите да погледнат по нов начин на кратера Аристилус, чийко диаметър е около 55 километра, а дълбочината му достига 3,5 километра.
Изображение на кратера Аристилус.
© Bruce Campbell (Smithsonian Institution, National Air and Space Museum); Arecibo/NAIC; NRAO/AUI/NSF
Както твърдят представители на Националната радиоастрономическа обсерватория, които работят с телескопа Грийн Банк, тъмният контур, заобикалящ кратера, се дължи на присъствието на боклук от прах. Изображението показва също така следи от лава, образувани вероятно по време на разтапяне на лунната повърхност.
Надничането под прашната повърхност на Луната ще помогне на учените да разберат историята и еволюцията на естествения земен спътник, която често се крие под слоеве прах, натрупани за милиарди години.
Освен това радарните изображения ще позволят по-добре да се изучат предишните площадки за кацане и да обмислят плановете за бъдещо усвояване на Луната, отбелязват изследователите.
