Междузвездният обект 3I/ATLAS е на разстояние от около 270,5 милиона километра от Земята. Изображенията му са закъснели с четвърт час, тъй като на светлината от 3I/ATLAS са необходими 15 минути, за да достигне до нас.

На 19 декември 2025 г. 3I/ATLAS ще се доближи най-много до Земята на перигейно разстояние от 269,9097 (+/-0,0060) милиона километра.

Последното изображение на 3I/ATLAS е направено от Teerasak Thaluang на 13 декември 2025 г. в 21:30:26 UTC с 0,26-метров телескоп в Районг, Тайланд.

Картата на яркостта с ротационен градиент показва ясно изразена антиопашка, необичайна за кометите, насочена в посока на Слънцето.

Докато антиопашката е била наблюдавана при кометите на Слънчевата система като временен перспективен ефект, когато Земята е пресичала орбиталната равнина на кометите, това очевидно не е така при 3I/ATLAS.

Антиопашката е била видима в първото изображение от космическия телескоп Hubble. То е направено на 21 юли 2025 г., когато 3I/ATLAS се е приближавала към Слънцето от геоцентрично разстояние 2,98 пъти разстоянието Земя-Слънце (AU).

И във второто изображение от Hubble, направено на 30 ноември 2025 г., когато 3I/ATLAS се е отдалечавал от Слънцето на разстояние 1,91 AU от Земята.

Антиопашката е била видима и в хиляди изображения, направени между тези дати.

Антиопашката на 3I/ATLAS не е перспективен ефект.

Това е истинска физическа струя, със сияние, простиращо се от 3I/ATLAS към Слънцето.

Природата ѝ е загадка. Очаква се газът и микрометровите прахови частици да бъдат изтласкани от Слънцето от налягането на слънчевата радиация и слънчевия вятър, създавайки вид на опашка. Това рутинно се наблюдава при кометите в Слънчевата система.

Тази мистерия не беше спомената на пресконференцията на НАСА за 3I/ATLAS на 19 ноември 2025 г., пише Ави Льоб.

„За да обясня физиката на антиопашката на 3I/ATLAS, написах три научни статии. Първите две от тези рецензирани статии, в съавторство с Ерик Кето, свързват антиопашката с разсейване на слънчевата светлина от фрагменти от лед, отделящ се от обърнатата към слънцето страна на 3I/ATLAS“, казва Льоб.

„Третата статия, публикувана на 8 декември 2025 г., свързва антиопашката с рояк обекти, които изостават от 3I/ATLAS поради негравитационното му ускорение от Слънцето (както е съобщено от JPL Horizons тук). Анализът на последното изображение от Хъбъл би могъл потенциално да е в полза на едно от тези обяснения“, допълва ученият.

Като разпознаваме аномалиите, можем да научим нещо ново. Като ги игнорираме, оставаме невежи, споделя още Льоб.