Ави Льоб настоява – Оумуамуа все пак е извънземна технология

Спомняте ли си Оумуамуа (Oumuamua) – мистериозният, междузвезден обект, който премина през нашата Слънчева система преди две години? Отново се появи изследване на учени, което твърди, че това може всъщност да е извънземна технология. Това е така, защото много от обясненията за същността на обекта може да са фатално погрешни, твърди новото проучване.

Но повечето учени смятат, че идеята, че обектът е извънземна технология, появила се в нашата Слънчева система, е прекалено фантастична.

През 2018 г. в нашата Слънчева система се появи обект, изгубен в междузвездното пространство. Обектът, наречен „Оумуамуа“, изглеждаше дълъг и тънък – с форма на пура – и се завърташе в края. След това, близките наблюдения показаха, че се ускорява, сякаш нещо го натиска. Учените все още не са сигурни защо.

Едно възможно обяснение? Обектът е бил задвижван от извънземна технология, като светлинен венец, широк около милиметър, тънка машина, която се ускорява, докато се изтласква от слънчевата радиация. Основният привърженик на този аргумент е Ави Льоб, астрофизик от Харвардския университет.

Повечето учени обаче смятат, че ускорението на Оумуамуа вероятно се дължи на природен феномен.

През юни друг изследователски екип предположи, че твърдият водород се взривява невидимо от повърхността на междузвездния обект и води до ускоряване на движението му.

Сега, в нов документ, публикуван в The Astrophysical Journal Letters, Льоб и Тием Хоанг, астрофизик от Корейския институт за астрономия и космически науки, твърдят, че хипотезата за водорода не може да работи в реалния свят – което би означавало, че все още дава надежда, че Слънчевата система е била посетена от напреднали извънземни.
Ето проблема с Оумуамуа: Той се движи като комета, но няма класическата опашка на комета, казва астрофизикът Дарил Селигман, автор на хипотезата за твърдия водород.

„Оумуамуа беше първият обект, който някога е виждан да прелита през нашата Слънчева система и да се връща обратно. Това е противоположно на повечето обекти в Слънчевата система, които правят кръгове около слънцето, като никога не напускат системата. Пътуването му и фактът, че движението му се ускорява, подсказват че Оумуамуа, който е на дължина от 400 до 800 метра, е комета. И въпреки това, „не е открита„ кома “или опашка, идваща от обекта“, казва Селигман.

Обикновено кометите идват от региони, по-отдалечени от Слънцето от астероидите, а ледът на повърхността им се превръща направо в газ, когато се приближават до Слънцето, оставяйки след себе си следа от газ или това, което виждаме като красива опашка, казва Селигман.

Това гасене и топене на леда променя начина, по който кометата се движи през космоса, казва той. Прилича малко на много бавен ракетен двигател: Слънцето нагрява кометата, най-топлата част от нея избухва с газ, а този газ, изтича от кометата, като я изтласква по-бързо и по-бързо далеч от Слънцето.

В документ, публикуван в The Astrophysical Journal Letters, Селигман от университета в Йейл и астрофизикът Грегъри Лолин предполагат, че обектът е комета, съставена частично или изцяло от водородни леки молекули, съставени от два водородни атома (H2).

Газът H2 замръзва в подпухнало твърдо вещество с ниска плътност само когато е много студено – около минус 259 градуса по Целзий. Изследователите вече са предложили съществуването на „водородни айсберги“ навън в много студените пространства на Космоса, пишат Лофлин и Селигман в изследването. И излишъкът от водород няма да се вижда от Земята – това означава, че няма да остави след себе си видима опашка на кометата.

Числата според авторите също подкрепят теорията; докато няколко други вещества (като твърд неон) потенциално могат да обяснят ускорението без опашка на комета, водородът е най-доброто съвпадение за данните.

Но в новата си статия Хоанг и Льоб отговарят на тази идея и твърдят, че обяснението с водородния айсберг има основен проблем: Кометите се образуват, когато ледени зърна прах се сблъскват в пространството и образуват бучки, а след това тези буци привличат повече прах и още други бучки. А кометите са като снежни човеци: те оцеляват само докато не се стопят.

Лепкавостта, която помага за образуването на комети, е подобна на лепкавостта на кубчета лед, излизащи направо от студен фризер. Оставете кубче лед на плота за минута-две, оставете повърхността му да се загрее малко и вече няма да се чувства лепкава. Тънък филм с течна вода на повърхността му го прави хлъзгав.

Хоанг и Льоб твърдят, че дори звездната светлина в най-студените части на космоса ще загрее малки парчета твърд водород, преди да могат да се скупчат и да образуват комета с голям размер, като Оумуамуа. И по-важното е, че походът от най-близкия „гигантски молекулен облак“ – прашен, газообразен район на пространството, където се смята, че се образуват водородни айсберги – е твърде дълъг. Водороден айсберг, пътуващ стотици милиони години през междузвездното пространство, би се разпаднал, заради звездната светлина.

Селигман казва, че анализът на Льоб е правилен, че никоя водородна комета не би оцеляла толкова дълго пътуване. „Водородните айсберги не живеят толкова дълго в галактиката“, казва той. „И определено нямат време да стигнат до края й от [най-близкия] гигантски молекулен облак.“

Теорията би работила само ако Оумуамуа е на около 40 милиона години, казва той. През този период от време гасенето може да формира продълговата форма на кометата, без да я унищожи изцяло. Той сочи анализ, публикуван през април в The Astronomical Journal, в който се предлагат редица точки за начало в близост до Оумуамуа. Авторите на статията не са оборили изцяло тезата за кометата, което би било невъзможно.

Оумуамуа едва се е движил, когато пристига в обсега на гравитация на нашето Слънце, което прави проследяването на движението на кометата през космическо пространство трудно. Но изследователите проследиха какво още е минало през Млечния път, през най-новата космическа история. Те се спряха на две групи от млади звезди, движещите се групи Карина и Колумба, обяснява Тим Халат, астрофизик в университета МакГил в Монреал и водещ автор на документа, публикуван през април.

Всички те са се образували преди около 30 милиона до 45 милиона години в облак от газ, който след това се е разпръснал. Този малък разсеял се облак от молекулен газ със само няколко млади звезди може да е мястото, където се образуват водородни айсберги, казва Халат.

„Идеята на Селигман и Лафлин би могла да работи тук, защото H2 обектите трябва да имат кратък живот в галактиката (както правилно заключава Льоб), а произходът на Карина или Колумба е достатъчно млад, за да може Оумуамуа да оцелее по пътя си“, казва той.

Льоб обаче не е съгласен. „Съкращаването на разстоянието, което H2 айсберг трябва да измине, не решава проблемите, които очертаваме в нашето изследване, защото H2 айсбергът би се образувал, когато неговата родителска планетарна система се е формирала преди милиарди години“ и през тези епохи айсбергът би се изпарил, казва той пред Live Science.

Льоб казва също, че се очаква водородните айсберги да идват от гигантски молекулярни облаци, а не от части от космоса като Карина или Колумба. И той повтори, че никой водороден айсберг не може да оцелее по пътя от най-близкия гигантски молекулен облак. Запитан дали има ясно водещо обяснение за ускорението на Оумуамуа, Лоб насочи отговора към все още непубликувана негова книга – „Извънземно: първият знак за интелигентен живот отвъд Земята“, която трябва да бъде публикувана скоро.