Преди хилядолетия на 26 000 светлинни години от нас, в мъждивото и общо взето незначително съзвездие Пергел се родило чудовище. Викът на новороденото бил просто потресаващ.
Това детенце била неутронна звезда, а нейният крясък било взрив на свръхнова – титаничен и до нелепо ярък резултат от гибелта на масивна звезда.
Масата на тази звезда очевидно изходно е превишавала масата на нашето Слънце 8-20 пъти. Тя се въртяла по тясна орбита около друга масивна звезда. Двете правели едно завъртане една около друга за около две седмици. В дълбините на тази звезда от леки елементи се образували по-тежки. Всъщност тя била гигантски ядрен реактор.
Накрая, след няколко милиона години, ядреното гориво свършило. Ядрото колапсирало, освобождавайки огромно количество енергия. После горните слоеве на звездата се разлетели настрани с голяма скорост и се образувала свръхнова. Самото ядро след колапса се превърнало в свръхплътна топка с диаметър няколко километра, състояща се основно от неутрони. Взривът очевидно не бил симетричен, а леко небалансиран, в резултат на което новообразуваната неутронна звезда получила силен „удар”.
Получилата се система поразява въображението – разтопена звезда с маса на Слънцето, но с размери на малък град, въртяща се по разтеглена елиптична орбита около нормална (но също масивна) звезда и заобиколена с обширен облак нагорещен газ, който се разлита със скорост хиляди километри в секунда.
И този газ, и новородената неутронна звезда са толкова горещи, че изпускат рентгеново лъчение… благодарение на което ние сме разбрали за това събитие.
Пергел X-1, както се нарича тази система, е масивна рентгенова двойна звезда (двойка тежки звезди, които се въртят една около друга). Ние познаваме няколко такива обекта в нашата галактика, но повечето от тях са доста стари. Новите наблюдения на Пергел X-1 са дали на астрономите важна информация за нея – възрастта й.
Газът, изхвърлен при взрива, врязвайки се в околното вещество, се забавя и изстива, изпускайки рентгенови лъчи. Физическата страна на този процес е добре изучена и измервайки газа по рентгеновото лъчение, астрономите са определили, че изригването трябва да се е случило преди не повече от 4600 години, а вероятно и по-късно. Това прави Пергел X-1 най-младата от някога откриваните масивни рентгенови двойни звезди.
Така бил получен важен елемент от главоблъсканицата. Със стареенето двойните системи се променят. Те изстиват, изпускат рентгенови лъчи, орбитите на звездите се изкривяват. А тъй като тази система е млада, може да се предположи, че я виждаме такава, каквато се е формирала.
На първо място това ще позволи на астрономите да разберат какво се е случило, когато звездата се е взривила. Това е важно – представете си, че се опитвате да разберете как се държи бебето, но да изучавате само възрастни. Разбира се, ще можете да си изясните много неща, но е желателно да имате възможност да наблюдавате самото бебе.
И ето че пред учените се показало такова бебе. Нажежено детенце с маса октилион тона.
Аз обичам физиката, харесва ми как от отделните елементи възниква цялостна картина и съм загубил немалко време за изучаване на свръхновите, но по-силно от всички технически подробности ме вълнува друго…
Преди повече от четири хилядолетия хората не са имали телескопи. Когато светлината от свръхновата е достигнала Земята, на нея вече са процъфтявали Месопотамия , Шумер и Египет. Но за тях тази звезда се е намирала прекалено далече на юг и те не са могли добре да я видят и дори да я видят изобщо.
Съзвездие Пергел най-добре се вижда на юг от екватора – там, където повечето хора по това време са били ловци и събирачи. Да речем в Южна Америка преходът към земеделие тогава едва е започвал.
Известно е, че дори най-древните цивилизации внимателно са наблюдавали нощното небе. Годишното движение на Слънцето по еклиптиката е свързано със смяната на сезоните, а важността на подобни неща за развиващото се земеделие е очевидна. Само по себе си съзвездие Пергел с нищо не е забележително – звездите в него са слаби.
Но изведнъж една от тези звезди е изригнала. Ние нищо или почти нищо не знаем за астрономичните наблюдения в тази част от света по това време. Можем само да гадаем как са реагирали тези хора на неочакваната поява на нова звезда на небето, по яркост не отстъпваща на Венера.
Не можем да кажем дали са гледали с благоговение и трепет как тя няколко дни първоначално станала ярка, а след това угасвала с месеци. Не знаем какви легенди са се формирали, какви идеи са се развивали, какъв страх и възторг са възникнали.
Ако подобно нещо се случи сега, това би станало главното събитие в световната астрономия за няколко десетилетия. Към тази звезда би бил насочен всеки телескоп на планетата и над нея. Бихме я изучили, анализирали, обработили информацията, изливана от хиляди светлинни години. Знанията, които бихме получили, не биха имали аналог.
И все пак бих искал, ако имах такава възможност, да видя със собствените си очи – просто докато стоя под нощното небе, как светлината, преминала огромно разстояние, прониква в очите ми и гъделичка мозъка ми. Лесно мога да си представя тръпката, която ще пробяга по тялото ми, когато възторгът от зрелището се съедини с осъзнаването на това какво се случва със звездата в действителност.
Възможно е сега да знаем повече от нашите предци – имаме впечатляващи инструменти за изучаване на природата, а науката ни осигурява подкрепа за познанието. Но имаме много общо с тях и аз се надявам, че способността да се възхищаваме на поразителната красота на Вселената никога няма да ни напусне.
