Безсмъртие? Учени определиха максималния лимит на човешкия живот

Учените от Колежа по Медицина Алберт Айнщайн претендират, че са открили максималната продължителност на човешкия живот и че тази продължителност не може повече да бъде удължавана.

Д-р Ян Вийг, професор по офталмология и визуални науки в Колеж Айнщайн, води изследването, публикувано в Nature.

Използвайки статистиките от базата данни за смъртността на хората, данни за населението от повече от 40 държави и данните за най-възрастните хора на планетата, изследователите стигат до извода, че максималната продължителност на живота на човек е средно 115 години с абсолютен лимит 125 години.

Вийг подчертава, че вече сме постигнали този максимум с напредъка на биологията.

Данните категорично показват, че вече сме го постигнали (максимума) и това е станало през 90-те.

Продължителността на живота се покачва непрекъснато още от 19 век (чрез подобрения в публичното здравеопазване, околната среда и подобни фактори). Анализът на данните показва, че докато в началото на миналия век смъртността при по-младите е по-висока, то продължителността на живота достига плато пред 1995 г. след бързо покачване между 70-те и 90-те, индикирайки лимита на продължителността на човешкия живот.

Струва си да отбележим, че документирано най-дълго живелият човек е Жана Клемент, французойка, починала на 122 годишна възраст през 1997 г., съвсем близо до платото от 1995 г. Вийг и колегите му заключават, че вероятността човек да доживее до 125 години е по-малка от 1 на 10000. Той казва:

По-нататъшният напредък срещу инфекциите и хроничните болести може да продължи да удължава средната продължителност на живота, но не и максималната.

Може би тук е мястото, където ще се намесят биотехнологиите и синтетичната биология. Напредъкът в полето на биотехнологиите в момента е на гребена на вълната. Използването на метода CRISPR (и генетичните изследвания като цяло) правят възможни модификациите на ДНК, програмния код на самия живот. Тези инструменти може да ни помогнат да удължим живота.

Въпреки това Вийг отбелязва, че генното модифициране само по себе си (т.е. само биология) няма да е достатъчно:

Въпреки че е възможно терапевтичните пробиви да удължат продължителността на живота отвъд лимита, който сме калкулирали, такъв напредък ще трябва да преодолее многото генетични варианти, които колективно предопределят дължината на човешкия живот.

Може би си струва човечеството да приеме това предизвикателство и да засили изследванията в тази посока… а може би е дошло времето да се обърнем към изкуственото.