Любопитните двоични звездни системи биха могли да бъдат основни цели в търсенето на извънземен живот, казват британски астрономи.
В статия, публикувана в месечните известия на Кралското астрономическо общество (Monthly Notices of the Royal Astronomical Society), изследователите от университета в Шефилд, Бетани Уутън и Ричард Паркър показват моделиране, което подсказва, че при определени обстоятелства сдвоените звезди могат да имат планети в обитаеми зони, по-големи от тези около самостоятелните звезди.
Обитаемата зона е зоната, в която температурният диапазон позволява постоянно наличие на течна вода на планетата. Планетите, близки до звездата, според теорията ще бъдат твърде горещи, за да имат течна вода, а тези, които са твърде далеч, ще бъдат замразени.
Бинарните звездни системи са често срещани. Например в Млечния път те се оценяват на около една трета от общия брой звезди. Някои изследвания сочат, че повечето звезди – включително и слънцето – започват съществуването си като част от двоична система.
Двоичните звезди са заключени в дълъг танц, но в много случаи са разположени толкова далече една от друга, че отделните им сфери на влияние – техните хелиосфери – не се припокриват.
Изследванията на Уутън и Паркър обаче, поставят едно условие. Бинарните звездни системи възникват в „звездни разсадници“, масивни галактически области, които съдържат голям брой сравнително млади звезди (поне в астрономически смисъл).
При такива условия титаничните сблъсъци между тях са неизбежни. Изследователите моделират именно какво се случва, когато отделна звезда се блъска в двоичен партньор.
Резултатът, който те откриват в редица случаи е, че звездите от двойката биват изблъскани по-близо една до друга, което води до смесване на техните зони позволяващи наличието на живот.
По-големите зони логично имат по-голям шанс да разполагат с повече планети разположени в тях, като поне на една от тях може да възникне живот, вярват авторите на изследването.
„Нашият модел предполага, че има повече двоични звездни системи, където планети се намират в зони позволяващи съществуването на живот, отколкото сме си мислели досега. Това без съмнение увеличава перспективите за наличие на живот“, казва Уутън.
Така че онези светове, обичани от писателите на научна фантастика, където два слънца блестят в небето над извънземния живот – сега изглеждат много по-вероятни.
