Познато ли ви е онова усещане при първо ръкостискане или кратък разговор в асансьора, когато веднага разбирате, че с даден човек нещата или ще вървят леко, или е по-добре да спазвате дистанция?

Дълго време подобна интуиция се свързваше с мистиката.

Но една нова научна дискусия предлага различна гледна точка. Възможно е тялото ни да функционира като антена, способна да улавя електромагнитните сигнали на околните.

Пространството между хората не е празно

В основата на тази идея лежи предположението, че между нас постоянно се простират полета, генерирани от мозъка, сърцето и нервната система.

Когато двама души се озоват в непосредствена близост, тези полета започват да си взаимодействат още преди да е изречена и първата дума.

Тази теория се основава на скорошни изследвания, които показват, че човешкото поле не е статично. То се променя в зависимост от емоционалното състояние, физическата активност и дори под влиянието на външни полета.

С други думи, нашата физиология непрекъснато излъчва информация в заобикалящата ни среда.

Сърцето създава поле, което може да бъде засечено от няколко метра

Електромагнитното поле на човека не е просто красива метафора.

Всяка електрическа активност на невроните създава микротокове, а работата на сърцето формира най-силното поле в организма.

То може да бъде регистрирано с ултрачувствителни магнитометри. Изследванията потвърждават също, че нервната система е силно възприемчива към външни електромагнитни полета.

Предполага се, че ключова роля в тези механизми играят лимбичните структури на мозъка и хипоталамусът, които са свързани с основните емоции и социалното поведение.

Щом външни устройства могат да влияят на настроението ни, е логично да се допусне, че и биополетата на хората около нас могат да променят начина, по който възприемаме събеседника си.

Носими устройства може да показват съвместимостта в екипите до края на следващото десетилетие

Ако хипотезата за биоантените получи допълнително потвърждение, това може да промени разбирането ни за социалната психология.

Експерти прогнозират, че носими устройства ще могат да визуализират съвместимостта на полетата между служителите с цел формиране на по-ефективни работни групи.

По този начин компаниите биха могли да съставят екипи не само въз основа на професионални умения, но и според физическия резонанс между хората в колектива.