Световната здравна организация обяви, че най-насъщният проблем на съвременността е устойчивостта на болестотворните бактерии и вируси към антибиотици.
Поради тази причина много биохимици насочват усилия към разработването на методи, които биха позволили да се засили ефективността на антибиотиците или да станат тяхна алтернатива.
Новата разработка в тази област вече се очертава като доста перспективна технология – учените от университета на Берн са създали ново химично съединение, което се справя със сериозни бактериални инфекции без участието на антибиотици и позволява да се избегнат проблемите с резистентността на бактериите.
Антибиотиците – вещества, потискащи растежа на прости и прокариотни (нямащи ядро) живи клетки – са спасили човечеството. До откриването на пеницилина през 1928 г. от Александър Флеминг всяко порязване можело да бъде смъртоносно, да не говорим вече за заболявания като пневмония или туберкулоза.
Досега тези препарати се смятаха за най-ефективни в борбата с патогените.
В днешно време, по данни на Центровете по контрол и профилактика на заболяванията в САЩ, около половината от случаите на прилагане на антибиотици при хора и повече от половината при животни се явяват неефективни поради злоупотребата с тези препарати.
Именно прекомерната употреба е основен определящ фактор за устойчивостта на патогените към дадено лекарство, твърдят биохимиците.
Новият подход е описан в статия в сп. Nature Biotechnology: изследователите са създали изкуствени наночастици от липиди, така наречените липозоми, които по структура напомнят мембрани на човешки клетки.
Разработката принадлежи на изследователски екип начело с Едуард Бабийчук и Анете Дрегер. Тестовете на технологията са провеждани с участието на голям международен екип независими експерти.
В клиничната медицина се прави опит синтетичните липозоми да се използват за доставяне на лекарства в организма на пациентите. Липозомите, създадени от Бабийчук и екипа му, действат като примамки, които привличат бактериалните токсини, които след това се изолират и неутрализират, защитавайки по този начин клетките на организма от опасни отрови.
„Създадохме прекрасен капан за бактериалните токсини. Всички отрови, оказващи се в организма, неизбежно се привличат към липозомите, а щом липозомата и токсинът се съединят, то безопасното им извеждане от организма става неизбежно. Най-приятното е, че нашият метод не допринася за развитието на бактериална устойчивост, тъй като той въздейства на продукта на жизнената дейност на патогените, а не върху самите тях“, разказва Бабийчук.
Лишени от своите токсини, бактериите се оказват напълно обезоръжени и могат лесно да се изведат от имунната система на организма.
Изпитанията на терапията върху мишки вече са демонстрирали нейната перспективност – гризачи, болни от сепсис, се излекували след въвеждане на липозоми и нямали нужда от допълнително лечение с антибиотици.
