Битката за съкровищата на Арктика

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

През 2010 г. компанията Cairn Energy започна проучвателни сондажи край западния бряг на Гренландия.
© Will Rose / Greenpeace
Антония Михайлова

Ескимосите си имат нов обект за лов. В края на септември Nunavut Resources Corporation – компания, принадлежаща на ескимоси (основен акционер е Асоциацията на инуитите Китикмеот) – шашна Уолстрийт, като поиска кредит от 18 млн. долара за проучване на полезни изкопаеми в района на Китикмеот на север от Канада, в зона с площ 500 000 кв. км. Там аборигените се надяват да открият злато, диаманти, платина и литий.

Тези изследователски работи са само едно от свидетелствата на голямата надпревара за природни ресурси, която ще промени Арктика не по-малко от топенето на ледовете. Доста символично е, че през тази година в региона беше поставен още един рекорд – на 16 септември площта на полярната ледена шапка е намаляла до 3,41 млн. кв. км – това е най-ниският сезонен минимум за цялото време на космически наблюдения, тоест от 1979 г.

Сега, към зимата, ледът отново е започнал да нараства, но няма съмнение, че в дългосрочна перспектива площта и дебелината му ще намаляват. Още сега съществени метаморфози са претърпели флората и фауната на Арктическия регион. Но топенето на ледовете ще има последствия за цялата планета – ще се променят климатичните зони и разпределянето на водата. Но и това не е всичко. Топенето на ледовете открива труднодостъпни преди полярни зони за промишлен добив на нефт, газ и минерални ресурси.

Неизследвана територия

Арктика засега е една от последните останали на Земята пустинни територии, неусвоени от човека. Но мнозина предричат, че през XXI век този регион ще играе ключова роля в задоволяването на потребностите на човечеството от енергийни източници. Геологическата служба на САЩ (USGS) твърди, че континенталните шелфове са най-обширната област на планетата, неизследвана още за наличието на нефт и газ. Според експертите от тази правителствена научноизследователска организация 30% от световните запаси на природен газ се падат на Арктика, а над 80% от тях са в шелфа.

Според данните на USGS най-големите находища на нефт и газ са в Северна Аляска и в шелфовете на Карско и Баренцово море. Полуостров Ямал (Русия) и сега дава около една пета от световния добив на природен газ. Очевидно именно от тези региони ще започне надпреварата за разработката на природните богатства на Арктика.

Изобилие от минерални ресурси

Разработката на находища в полярния кръг е доста изгоден бизнес. Норилск е най-големият в света производител на никел и паладий, а мината Red Dog на Аляска разработва най-богатите на планетата запаси от цинк. Неотдавна службата по защита на околната среда в Нунавут е разрешила на гиганта на индийската металургия, компанията „Арселор Митал”, да добива желязна руда в канадската тундра.

Огромен интерес предизвиква и Гренландия. На югоизточното й крайбрежие, в района на Кванефелд, се намира находище на редки елементи (според някои оценки – второто по големина в света), както и огромни запаси от уран и цинк.

Компанията Shell вече е инвестирала 5 млрд. долара в полярни проекти. Лондонската компания Lloyd публикува в началото на т.г. прогноза, че в близките 10 години Арктика ще глътне 100 млрд. долара инвестиции. И така нататък.

Суровини се добиват в района отдавна (например първите въгледобивни мини тук са на повече от 100 години). Но сегашният бурен ръст на икономическа активност е предизвикан от едновременното действие на няколко фактора – глобалния недостиг на ресурси, повишените им цени, техническия прогрес и бурното топене на арктическите ледове в летния период.

Черното злато

Основната причина за топенето на арктическите ледове са изгаряните от хората нефтопродукти. А под ледовете, според сметките на учените, лежат 90 милиарда барела нефт – 13% от все още наличните световни запаси. Този, който успее да ги грабне, ще забогатее.

През август тази година компанията Shell е разработила от обширните подземни находища на нефт в северното крайбрежие на Аляска два кладенеца. А на противоположния бряг на Северния Ледовит океан, в Печорско море е установена първата в света стационарна, устойчива на ледовете нефтодобивна платформа „Приразломная”. Компанията „Роснефт” миналата година заяви, че планира да построи поне 10 такива съоръжения.

Инвестициите в добива на нефт и газ в арктическите морета са свързани с високи рискове. Например компанията Shell постоянно се сблъсква с най-различни препятствия – това са и законодателните актове, и ледът, и полярната нощ, и неблагоприятните метеорологични условия. А „Газпром” през август т.г. отложи изпълнението на проект на стойност 15 млрд. долара по добив на газ – Щокман в Баренцово море, на 550 км от брега.

Гигантският обем инвестиции и доста вероятните екологични щети от разработките на полезни изкопаеми притесняват дори страните, които не влизат в осемте държави по крайбрежията на Северния Ледовит океан. Например Великобритания няма арктически владения, но наскоро Комитетът за екологичен мониторинг към Камарата на общините е обсъдил „безразсъдната златна треска в девствени доскоро кътчета на земното кълбо”.

Комитетът е призовал правителството на страната да изиска от другите държави пробиването на нефтени и газови кладенци в полярните райони да бъде спряно – докато не бъде създадена обща арктическа система по предотвратяването на аварии и разлив на нефт и отстраняване на техните последствия. Те са изискали и да бъде обявена поне част от полярните територии за екологични резервати.

В днешно време промишлената дейност в Северния Ледовит океан не се регулира от никакви конвенции. Международната морска организация все още разработва Полярен кодекс – по безопасност на полярното мореплаване. А споразуменията по съхраняване на рибните богатства или по отстраняване на нефтени разливи извън пределите на териториалните води на отделни страни са единици.

Рибата се множи

Водата се затопля и за последните десет години масата на водораслите (основа в хранителната верига на морските обитатели) се е увеличила с 20%. В резултат рибата в Северния Ледовит океан сега е повече от когато и да било. Благодарение на топенето на ледовете се е увеличила и площта на водата, където тази риба може да се премести.

Броят на риболовните съдове в канадските арктически води от 2005 до 2010 г. е нараснал седем пъти. Ескимосите от Нунавут сега експлоатират шест рибопреработвателни траулера, които се занимават с лов на палтус (калкан) и на други видове риба в Бафиново море и в пролива Дейвис (преди 10 години те изобщо не са имали траулери).

Със затоплянето на климата измененията са засегнали и популацията на рибите – температурата на по-южните води се е повишила и стадата риба с промишлено значение са били принудени да мигрират по-близо до полярния кръг. Службата по мониторинг на рибните запаси към Националното управление на океанските и атмосферните изследвания (NOAA) е установила, шест вида в последните години са променили областта на своето обитание към север, през Беринговия проток в морето Бофорт в Северния Ледовит океан. Сред тях са тихоокеанска треска, минтай и камбала от Берингово море.

От настъпващите изменения са пострадали и жителите на селището Норсак в Южна Гренландия, които преди са процъфтявали от лов и преработка на местни скариди. Когато стадата им отишли на север, в селището останал само един кораб от предишните осем, фабриката по преработка на скариди е затворена, а броят на жителите е намалял двойно.

Източник: NewScientist

Категории на статиите:
Природа

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори