Когато човек, работил четвърт век в ЦРУ, започне да говори за тайни планове на американското правителство, думите му неминуемо привличат внимание.

В случая обаче Джон Рамирес разказва за доста необичайни неща: хибридизация между хора и извънземни, както и за това, че догодина САЩ официално ще обявят контакт с извънземни цивилизации.

Според Рамирес публикуването на документи за НЛО, започнато от Белия дом по времето на Тръмп, е просто подготвителна кампания.

Целта ѝ е населението да бъде психологически готово да приеме факта, че извънземните съществуват.

Той също така твърди, че ДНК на съвременния човек е било променено от извънземна цивилизация и че част от хората носят маркери на „извънземна ДНК“, което на практика ги прави хибриди.

Освен това Рамирес заявява, че в ЦРУ, Министерството на отбраната на САЩ и големи компании от военно-промишления комплекс (като Lockheed Martin) от десетилетия съществуват изолирани и строго секретни групи.

Тези групи, според него, не се отчитат нито на президента, нито на Конгреса и имат ексклузивен достъп до останки от извънземни технологии, които се опитват да пресъздадат чрез обратно инженерство.

В една по-скучна епоха, като XX век, подобни твърдения едва ли биха получили сериозно внимание.

В днешно време обаче ситуацията е по-сложна. Конспиративните теории лесно завладяват масите, а критичното мислене към тях е значително занижено.

Ако преди половин век привържениците на теориите за фалшифицираното кацане на Луната измисляха сложни концепции, за да звучат правдоподобно, то днес вниманието на публиката може да бъде привлечено и без сериозна обосновка.

Особено когато източникът е бивш служител на ЦРУ. Ето защо си струва да разгледаме тезите му по-отблизо, пише Naked Science.

Кой е Джон Рамирес и защо ЦРУ мълчи?

Първото, което трябва да знаем, е, че в ЦРУ Рамирес се е занимавал с радиоелектронно разузнаване, радиоелектронна борба и противоракетна отбрана.

Тази информация е публично достъпна и той самият не я крие. С други думи, по собствените му признания, той не е имал достъп до информация за извънземни в рамките на агенцията.

Вторият важен въпрос е: ако Рамирес казва истината, защо ЦРУ, известно с това, че елиминира хора и за по-малки провинения, му позволява да говори свободно?

Отговорът на Рамирес е интересен. Той твърди, че трябва да съгласува тезите си с ЦРУ преди всяка публична изява, но съответният съвет в агенцията следи само за действащи държавни тайни.

Ако изказванията му бъдат юридически оценени като лични размишления и мнения, те не могат да бъдат забранени.

Тъй като не е имал достъп до секретни документи, той не може да цитира конкретни факти от тях, следователно Управлението няма основание да ограничава изявите му.

Според Рамирес за агенцията е по-лесно да не коментира позицията му, за да може хората сами да стигнат до извода, че „уважаемият пенсионер не е съвсем добре“. Така се избягва забраната на изявите му, което само би подхранило интереса към темата.

Звучи ли логично? За Рамирес – може би.

За хората, които са наясно как ЦРУ и САЩ безскрупулно убиват или отвличат политици в третия свят, нещата не изглеждат толкова просто. Но нека за момент приемем неговата логика.

Хронологията на разкритията

Третото, на което трябва да обърнем внимание, е хронологията. Рамирес напуска ЦРУ през 2009 г., но започва да говори за извънземни едва през 2021 г. Защо мълчи цели дванадесет години?

Той се опитва да обясни това с различни аргументи. Твърди, че дълго е проучвал какво може да говори от юридическа гледна точка и какво не – цели 12 години.

След това казва, че е бил провокиран от стартирането на тайна програма в ЦРУ през 2017 г., целяща разкриването на съществуването на извънземни през 2027 г., и е решил да действа.

Тук обаче възниква въпросът: как е научил за това, след като към 2017 г. вече осем години не е работил в агенцията? По този въпрос конкретика липсва.

Научна проверка на твърденията

Трудно е да се каже какво е научил или не е научил някой в ЦРУ. Винаги обаче можем да анализираме тезите му чрез основните методи за проверка на научни хипотези, като например „бръснача на Окам“.

Ако което и да е земно правителство беше получило достъп до извънземни технологии, щяхме да забележим това по ускореното технологично развитие на съответната държава.

Особено в областите, свързани с технологиите, които биха могли да бъдат изследвани – например летателни апарати за атмосферата или космоса.

Има ли САЩ пробиви в това отношение през последния половин век? Честно казано, не особено.

Най-новите им изтребители (F-35) и бомбардировачи (B-2) летят по-бавно от своите предшественици отпреди 50 години (като B-1B).

Технологичният напредък е налице, но той е плавен и обясним, без резки скокове, които биха подсказали достъп до революционни извънземни технологии.

Напоследък отново се заговори за предполагаеми извънземни технологии, с които разполагат САЩ.

Тези твърдения обаче се сблъскват с редица противоречия, когато се анализира реалното състояние на американската военна и космическа индустрия.

Военните технологии: Липсващият извънземен отпечатък

Ако САЩ наистина разполагаха с извънземни технологии, това би трябвало да е най-видимо в авиацията. Вместо това виждаме, че скоростта на съвременните изтребители като F-35 е пожертвана в името на по-ниска радарна видимост.

Този компромис обаче невинаги се оказва успешен, както показва предполагаемият случай с поразяването на F-35 от иранска ракета тази година.

Още по-показателен е примерът с безпилотните летателни апарати – може би най-важният компонент в съвременната война.

Традиционните гиганти в отбранителната индустрия като Lockheed Martin, които според някои твърдения имат достъп до извънземни технологии, изпитват сериозни трудности в разработването на модерни дронове.

Нововъзникващи компании се опитват да създадат конкурентни модели, но техните продукти често отстъпват по характеристики на разработки като руския „Ланцет“, чието производство започва още преди войната в Украйна.

Космическата надпревара: Къде са извънземните?

В космическия сектор ситуацията за предполагаемите пазители на извънземни тайни е дори по-неблагоприятна. Lockheed Martin на практика вече е извън голямата космическа надпревара, а Boeing също губи позиции.

В същото време SpaceX, компанията, която доминира в сектора, изглежда не фигурира в конспиративните теории.

Може би защото нейните идеи, макар и революционни, са концептуално прости – кацащи на опашките си ракети сме виждали още в съветската научна фантастика от 60-те години, а идеята за кораб с топлинен щит датира от нацистка Германия.

В крайна сметка, твърденията за скрити извънземни технологии се сблъскват с фундаменталния научен принцип, известен като „бръснача на Окам“ – най-простото обяснение обикновено е най-вярното. А в този случай, най-простото обяснение е, че такива технологии просто не съществуват в арсенала на САЩ или?