Близо 7% от майките твърдят, че децата им помнят предишен живот
В продължение на повече от шест десетилетия специалистите от отдела за изследване на перцептивните феномени към университета на Вирджиния събират и анализират свидетелства на деца, които твърдят, че имат спомени от минали животи.
Към момента дигитализираната база данни съдържа 2254 описани случая, като за всеки от тях са проследени над 200 показателя.
Анализът на 1678 от тези истории разкрива любопитна закономерност
При случаите, в които личността от спомените е загинала внезапно, периодът до предполагаемото ново раждане обикновено е по-кратък.
Експертите обаче подчертават, че тези резултати могат да се дължат на систематична грешка в извадката.
Инцидентите с внезапна и трагична гибел по-често намират отражение в новините и архивите, които учените използват за проверка. Това създава предпоставка за тяхното непропорционално високо присъствие в регистрите.

Характерен е случаят с тригодишно момче от Еквадор
Детето разказало на близките си, че в предишния си живот е било испански тореадор, намерил смъртта си след удар с рог от бик в областта на корема.
Момчето показало рождено петно на същото място, споделяло детайли за предишното си семейство и тъгувало за своята „друга майка“.
Родителите категорично заявяват, че преди това детето никога не е чувало за Испания или за коридата.
Паралелно с тези наблюдения учените изследват и биологичните механизми на паметта. Включително дали тя може да се запазва извън мозъчната структура и да се предава между поколенията.
Опити с плоски червеи (планарии) демонстрират, че организмите съхраняват научена информация дори след отстраняване и последващо възстановяване на главата.
Други проучвания установяват предаване на асоциативна памет между поколенията при пеперуди и кръгли червеи.
Макар тези експерименти да хвърлят нова светлина върху функциите на паметта, те не са научно доказателство за съществуването на прераждане.
Отделно проучване на Университета на Вирджиния сред представителна извадка в САЩ сочи, че 6,9% от майките са чували от децата си силно емоционални разкази за минали съществувания.
Според авторите тези феномени заслужават системно научно внимание и по-мащабно дългосрочно проследяване на детското развитие.

