Това изображение прилича на поредната снимка от космическата колекция на „Хъбъл“.
Но не – тази преливаща буря се е разбушувала не на далечна планета, а на повърхността на сапунен мехур.
Група физици от университета на Бордо начело с Хамид Кели нагрявали сапунени мехури, за да получат гигантски вихри.
Променяйки температурата и въртейки мехурите, те изследвали по какъв начин тези вихрени, подобни на буря структури се образуват в различни условия. Целият процес бил записан с камера със скорост 500 кадъра в секунда.
В проекта участват и математици. Те моделират поведението на повърхността на мехурите.
„Вихрите се раждат и умират, но най-бурни се оказват вихрите в средата на „живота“ – разказва Патрик Фишър, колега на Кели. Такава закономерност показват и циклоните в атмосферата на Земята, и бурите на далечни планети (от рода на Голямото червено петно на Юпитер).
Макар че физиката на сапунените мехури е значително по-проста от науката за циклоните, получените модели могат да послужат като добра отправна точка за изследвания на по-сложни системи.
„Ако разбирахме по-добре как се образуват вихрите, как се движат и умират, то бихме могли по-добре да предсказваме опасната динамика на циклоните“, казва Фишър.
Изследването е представено в сп. Scientific Reports.
