Черна дупка осветявала небето на древните хора

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/CXC/MIT/F. Baganoff, R. Shcherbakov et al.
Антония Михайлова

Представителите на рода Homo относително скоро са се „наслаждавали” на зрелището на близката активна черна дупка – Стрелец А*, която се намира в центъра на нашата галактика.

Учените от университета в Сидни (Австралия), ръководени от Джос Бленд-Хотърн, твърдят, че са определили времето, когато свърхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика не се е „крила”, а както много други свои посестрими е „осветявала” Млечния път, изхвърляйки ярки релативистки струи вещество с огромна скорост нагоре и надолу от галактичния диск.

Обикновено галактиките, в които се случва нещо подобно, напомнят новогодишна елха в тъмна нощ – виждат се от далече. Именно активните ядра на такива галактики били първите обекти, които човечеството открило на разстояние милиарди светлинни години.

Поглъщайки веществото, черната дупка го нагрява до такава степен, че то свети, а изхвърляните от него струи образуват колосални по дължина светещи обекти с огромна яркост.

Преди няколко години резултатите от наблюденията на гама-телескопите дали да се разбере, че под и над диска на галактиката има мехури (понякога ги наричат „мехури на Ферми”, на името на открилия ги телескоп), простиращи се на 25 000 светлинни години от галактичния диск.

Веднага след това възникнала теория, че мехурите са следи от изригване в района на Стрелец А*, съпровождани от джетове и изхвърляне на материя, чиято плазма съставлява сегашните едва различими граници на мехура. Но кога се е случило това?

Продължителността на изхвърлянето, изхождайки от опита за наблюдения на други галактики, е относително ясна – до сто хиляди години. С датата е още по-зле. Положението на стените на мехура не може много да подскаже – астрономите вече знаят, че изхвърлянето на вещество от околностите на свръхмасивната черна дупка протича с различни скорости.

Бленд-Хотърн, само като чул за мехурите, решил, че такова изригване в миналото на Стрелец А* може да свали още една стара загадка. През 1996 г. астрономите открили, че част от Магелановия поток (бързо движещ се поток водород на 240 000 светлинни години от Млечния път) свети значително по-силно от останалия материал на този обект. Може би причината е в мехурите на Ферми?

Като изучили интересуващата ги част от Магелановия поток, астрономите решили, че необичайното му светене е предизвикано от интензивно облъчване с ултравиолет, който йонизирал част от газа на потока. Любопитно е, че от опита за наблюдение на други галактики с активни ядра е известно, че те много ярко излъчват в ултравиолетовия диапазон.

След като изчислили времето, за което ултравиолетът от ядрото може да достигне светещата част на потока и да я йонизира, както и колко дълго след това светлината на потока се е добирала до нас, учените, както им се сторило, успели доста точно да датират събитието – последното силно изригване в района на Стрелeц А*.

И така, това е било относително скоро – преди около два милиона години. Тоест всички тези Homo Habilis и дори първите Homo Erectus, измрели преди 30 000 години, може да са наблюдавали в небесата необичайно явление, тъй като активното ядро на галактиката е светело нощем не по-зле от Луната:

Работата е интересна не само с това, че ние сме се запознали с детайлите на устройството на нощното осветяване в периода на олдувайската култура. Идеите на някои теоретици за това, че активните ядра на галактиките може да са възникнали само при сливането с други галактики (поради постъпването на допълнителни маси прах и газ) и следователно изригванията – доста редки събития, в значителна степен са поставени под съмнение – няма изгледи преди няколко милиона години Млечният път да се е сливал с нещо.

Напротив, скорошни идеи на други теоретици, че изригванията може да възникнат от охлаждането на газа в областите, отдалечени от галактичното ядро, и неговото движение към центъра, получават косвено потвърждение.

Далеч под активното ядро на Млечния път преди 2 млн. г. се е намирал Магелановият поток, част от който все още свети от тогавашното излъчване от околностите на Стрелец А*.
© NASA’s Goddard Space Flight Center

Всъщност всичко това значи още, че ядрото на нашата галактика може отново да стане активно, при това всеки момент. Разбира се, за обитателите на близките планети това ще бъде смъртоносно зрелище, но нас в този случай нищо не ни заплашва – защитава ни разстоянието от 25 000 светлинни години.

Друго нещо е, че концепцията за т.нар. галактична зона на обитаемост се изпълва с нов смисъл – ако „разчистването” на всичко живо в ядрото на галактиката наистина се случва на няколко милиона години, то ще бъде трудно там да възникнат цивилизации.

С изследването на авторите можете да се запознаете тук.

Източник: NewScientist

Категории на статиите:
Космос

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори