За да напусне пределите на планетата и да преодолее гравитационното поле на Земята, ракета трябва да развие скорост 11,2 километра в секунда. Тази скорост се нарича втора космическа или параболична. За всяко тяло в Космоса тя е различна.
Астрофизиците се замислили каква е втората космическа за нашата галактика, тъй като мечтите за междугалактични прелети в бъдеще вероятно ще се претворят в реалност.
В рамките на своето изследване Тилман Пифл и колегите му от Потсдамския астрофизичен институт изучили последните данни за резултатите от експеримента RAVE.
Учените наблюдавали звездите с 1,2-метровия телекоп „Шмит”, принадлежащ на Англо-австралийската обсерватория (Anglo-Australian Observatory), и изчислили разстоянието до светилата и тяхната скорост. В базата данни от експеримента съществуват записи за 426 000 звезди.
Пифл и колегите му избрали за изследването си 90 високоскоростни звезди, скоростта и разстоянието до които били измерени с най-голяма точност. Някои от тях цепят пространството със скорост 300 км в секунда, което е една хилядна от скоростта на светлината.
След това учените съставили няколко компютърни модела на спираловидни галактики, чиито размери били сравними с размерите на Млечния път. Те изучили получените модели и отделили един от тях, към който най-добре подхождали описаните звезди. Масата на въпросната галактика трябвало да е еквивалентна на 1,6 млрд. слънчеви маси.
„Преди се смяташе, че тази цифра трябва да е двойна. Оказва се, че масата на галактиката е значително по-малка, отколкото предполагахме”, казва съавторът на изследването Джос Бленд.Хоутърн от университета в Сидни.
Знаейки приблизителната маса на нашата галактика, астрофизиците изчислили втора космическа скорост за съседните на Слънчевата система небесни тела. За да напусне гравитационното поле на Млечния път, космическият кораб трябва да излети извън пределите на Слънчевата система и да развие скорост от 537 км в секунда.
Разбира се, обикновените ракетни двигатели не са способни на това. Най-мощните днес ракети с двигатели на химическо гориво също не са в състояние, както и най-съвременните йонни двигатели. Последните са подходящи за полети в пределите на Слънчевата система, но по-бързо от 15 км в секунда ракета с такъв двигател не може да полети.
Бленд.Хоутърн твърди, че колкото и абсурдно да звучи, за междугалактичните и междузвездните прелети ще ни е необходим минимум двигател на антиматерия. Тук стои въпросът за масовото производство на частици антивещество, които да анихилират при контакта с частиците вещество, освобождавайки необходимата енергия.
Изводите на Бленд-Хоутърн, Пифл и колегите им са публикувани в arXiv.org.
Само да поправя Кирил … Най-близката галактика до нас въобще не е Андромеда! Вземи например Голям и Малък Магеланов облак, който са по на 150 000+ светлинни години. Една справка например тук: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_nearest_galaxies показва доста по-близки галактики. Естествен въпроса с твърде ниската скорост от 537 км/с остава – това е твърде бавно дори з апътуване в рамките на нашата галактика отнесено към продължителността на човешкия живот и способността му да оцелее в затворена среда и подложен на непрекъснато ускорение, нужно за достигане на такива скорости.
537 км. в секунда ? не е ли твърде бавно имайки предвид размерите на млечният път. Полет с такава продължителност обезмисля всяка експедиция независимо с каква цел е, дори 300 000 километра в секунда колкото е скоростта на светлината е твърде бавно имайки предвид продължителността на човешкия живот.Ако Айнщайн е прав и по-висока скорост от светлинната не може да се постигне то тогава човечеството никога няма да се отправи на пътешествие отвъд галактиката . Най-близката галактика до Млечният път е Андромеда която отстои на около пет милярда светлинни години и се счита че в пространството между тях няма нищо.