Земята може да не преживее мащабните сътресения, които я очакват през следващите милиони години.

Слънчевата система е в непрекъсната промяна, но не всички тези промени ще се отразят положително на нашия свят.

Учените посочват четири основни сценария, при които Слънчевата система може да унищожи Земята или поне да ѝ нанесе непоправими щети.

Сблъсък с астероид

В продължение на милиони години астероиди с различни размери са се сблъсквали със Земята и това неминуемо ще се случи отново.

Най-известният такъв сблъсък е отпреди 66 милиона години, когато скала с диаметър около 10 км се удря в нашата планета, причинявайки изчезването на почти всички динозаври.

Дори астероид с ширина едва 10-20 метра, движещ се със скорост от близо 50 000 км/ч, може да освободи достатъчно енергия, за да унищожи всички сгради в радиус от 8 километра от епицентъра на взрива.

Ако астероид с диаметър между 11 и 13 километра удари Земята, това би предизвикало ужасяващи цунамита, би изхвърлило огромни количества вода и прах в атмосферата, блокирайки слънчевата светлина, и в крайна сметка би довело до глобално застудяване.

По-голямата част от живота на планетата би била унищожена, но за пълното му изчезване би бил необходим астероид с диаметър поне 97 километра.

Нестабилността на Слънчевата система

Астрономите смятат, че Слънчевата система ще остане стабилна в продължение на около 40 милиона години.

След този период обаче се очаква орбитите на Меркурий и Марс да се променят поради изменения в гравитационното привличане между планетите.

Това може да доведе до изхвърлянето на Меркурий или Марс от Слънчевата система. Съществува и вероятност някоя от тези две планети да се сблъска със Земята.

Подобен катаклизъм би разтопил нашата планета, а температурата на повърхността ѝ би достигнала 3000 градуса по Целзий.

Отдалечаването на Луната

Малко след формирането си преди около 4,5 милиарда години, Луната е била 10 пъти по-близо до Земята, отколкото е днес.

Оттогава тя постепенно се отдалечава, като в началото скоростта е била 20 см годишно. В наши дни тя се отдалечава с 3,8 см на година.

Гравитацията на Луната привлича океаните на Земята, създавайки приливите и отливите. С увеличаването на разстоянието между двете тела, притеглянето на Луната ще отслабва, а приливите ще стават все по-малки.

Това ще доведе до изчезването на крайбрежни екосистеми и ще промени океанските течения, които стабилизират климата. В резултат може да настъпи безпрецедентна глобална промяна на климата.

Гравитационното привличане на Луната също така помага за стабилизирането на наклона на земната ос спрямо Слънцето.

Именно този наклон определя смяната на сезоните. Колкото по-далеч е Луната, толкова по-голяма е вероятността сезоните, такива каквито ги познаваме, да изчезнат, а климатичните сътресения да унищожат живота на Земята.

Смъртта на Слънцето

След около 5 милиарда години водородът в ядрото на Слънцето, необходим за ядрения синтез, ще се изчерпи.

Постепенно нашата звезда ще се раздуе до огромни размери, превръщайки се в червен гигант, и ще погълне Меркурий и Венера.

Дори Земята да не бъде унищожена, нейната повърхност и атмосфера ще бъдат изпепелени от интензивната радиация, а планетата ще стане напълно необитаема.