Човечеството е на ръба: Кога Земята може да стане необитаема
Обединяването на континентите и по-яркото Слънце могат да създадат климат, който е опасен за бозайниците, включително и за човечеството.
Екстремните горещини, причинени от сливането на континентите в един гигантски масив суша, могат да доведат до масово измиране на бозайници, включително и на хората.
До този извод стига група учени, които са моделирали климата на бъдещия суперконтинент Пангея Ултима, пише Earth.com.
Изследването, ръководено от д-р Александър Фарнсуърт от Бристолския университет, показва, че ако тектонските плочи се съберат, планетата ще стане значително по-гореща и суха. А повечето територии – негодни за живот.
След милиони години континентите могат да се обединят в една суша
При такава конфигурация Земята ще загуби охлаждащия ефект на океаните. А засиленото слънчево лъчение и по-високите концентрации на CO₂ ще създадат „троен удар“, който ще тласне глобалните температури до екстремни стойности.
Според прогнозите на моделите, значителна част от повърхността на бъдещия суперконтинент ще има температури между 40 и 70°C. Това надхвърля границите на топлинна издръжливост на повечето топлокръвни животни.
Способността на бозайниците да охлаждат телата си чрез изпотяване ще бъде нарушена, а недостигът на вода и сенчести зони само ще засили рисковете.

Учените са изчислили, че едва 8 до 16% от сушата на Пангея Ултима може да остане годна за живот.
Екипът на Фарнсуърт е взел предвид движението на тектонските плочи, бъдещата яркост на Слънцето и вулканичните емисии.
Според прогнозите, в атмосферата може да се натрупа над 600 ppm CO₂ – стойност, която ще направи климата още по-горещ и сух.
Професор Бенджамин Милс от университета в Лийдс отбелязва, че такива нива се очакват в далечното бъдеще.
Въпреки това, ако човечеството не спре изгарянето на изкопаеми горива, концентрацията на CO₂ може да достигне тези показатели значително по-рано.
Авторите припомнят, че Земята вече е преживяла няколко епизода на рязък спад на биоразнообразието – от ордовикско-силурското до кредо-палеогенското измиране.
Във всеки от тези случаи ключова роля са играли климатичните промени и геоложките процеси.
Съавторката на труда, д-р Юнис Ло, подчертава, че макар да става дума за период след около 250 милиона години, днешната човешка дейност вече задейства процеси, които превръщат екстремните горещини в нова реалност.
Горещите вълни, повишаването на температурите и недостигът на вода са съвременните последици от натрупването на парникови газове.
Учените призовават за ускоряване на прехода към нулеви емисии, за да се избегнат по-лоши сценарии през следващите десетилетия.
Изследването може да помогне и в търсенето на живот извън Земята
„Днес вече виждаме въздействието на климатичния стрес върху нашите ресурси и здраве. Учените ни предупреждават, че по-високите температури и по-екстремните метеорологични явления могат да станат норма, ако не успеем да контролираме емисиите си“, се казва в статията.
Тектонските плочи продължават да се движат и в бъдеще всички континенти могат отново да се обединят.
Изследователите отбелязват, че съществуват четири основни модела за формирането на бъдещия суперконтинент.
Всеки от тях зависи от това дали съвременните океани ще продължат да се разширяват, или ще започнат да се затварят.

