Благодарение на работата на група невролози и физици теоретици за последните няколко години, вече можем най-после да открием начин за анализ на тайнственото и метафизично царство на съзнанието.
Последният пробив в тази нова област е огласен от Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт. Ученият твърди, че съзнанието всъщност представлява особено състояние на материята.
„Както съществуват много видове течности, съществуват и много типове съзнание“, казва ученият. С помощта на този нов модел Тегмарк твърди, че съзнанието може да бъде описано в термини на квантовата механика и теорията на информацията.
Това ще ни позволи да разглеждаме такива загадъчни теми като самосъзнанието и защо възприемаме света в класически триизмерни термини, а не като безкрайна редица обективни реалности, предлагани преди възникването на интерпретацията за паралелни светове на квантовата механика.
Съзнанието винаги е било сложен въпрос за научно обсъждане. В края на краищата науката си има работа с ефекти, които може да се наблюдават и опишат математически, а съзнанието досега успешно се изплъзва от такъв подход. В повечето сериозни научни кръгове обикновеното споменаване на съзнанието може да доведе до незабавно изгнание в сферата на шарлатаните и окултистите.
Очевидно това, че съзнанието е или същност, или душа, или каквото и да е там, което прави човека човек – като тема няма да избяга. Много ни е приятно да мислим, че съзнанието е избрало хората в качеството на единственото място за резервация, но еволюцията ни е дарила с по-мислещи мозъци, затова трябва да използваме нашето съзнание, за да разберем що е то съзнание.
Последните опити да се формализира съзнанието са на Джулио Тонони, професор от университета на Уисконсин-Мадисън, който предлага теорията за интегрирана информация (IIT), а Макс Тегмарк се опитва да обобщи работата на Тонони от гледна точка на квантовата механика.
В своята научна работа „Съзнанието като състояние на материята“ Тегмарк смята, че съзнанието може да се разглежда като състояние на материята, наречено „перцептрониум“, което може да бъде диференцирано от други видове материя (твърди, течни, газообразни) с използването на пет математически обосновани принципа.
Накратко, теорията взема за основа IIТ на Тонони – съзнанието се явява резултат от система, която може да натрупва и ефективно да използва информация – и я води към перцептрониум, определян като „обща субстанция, която е субективно самоосъзната“. Тази субстанция не само може да натрупва и използва данни, но също се явява неделима и единна.
Голяма част от изследването описва перцептрониума с термини на квантовата механика и разглежда защо ние възприемаме света в термини на класически независими системи, а не в термините на един голям взаимосвързан квантов миш-маш. На този въпрос Тегмарк няма отговор.
Работата на Тегмарк не дава отговор на въпроса, какво предизвиква или създава съзнанието, но свидетелства, че съзнанието се определя със същите закони на физиката, които управляват и останалата Вселена.
Колкото повече се опитваш да научиш, толкова по-малко знаеш.
(примерно) Лао Дзъ
Страхотна статия Тони, много силно ме впечатли!!!
„Работата на Тегмарк не дава отговор на въпроса, какво предизвиква или създава съзнанието, но свидетелства, че съзнанието се определя със същите закони на физиката, които управляват и останалата Вселена. “
Защо ли последната част от изречението ми напомни “ Както на небето ,така и на земята“
Топлата вода се открива и ще се открива още дълги години 🙂
Защо им трябва да разберат какво е съзнанието?
Не ли за да го управляват? И така да поробят хората? Защото съзнанието е единственото което им пречи да се превърнат в абсолютни робовладелци.
Съзнанието е свобода, а свободните са опасни за злите.
„Работата на Тегмарк не дава отговор на въпроса, какво предизвиква или създава съзнанието, но свидетелства, че съзнанието се определя със същите закони на физиката, които управляват и останалата Вселена.“
Т.е. съвременните учени не са открили все още нищо свързано със съзнанието, което не са знаели древните учени за него преди хиляди години. Нещо повече древните са все още много по-напред, тъй като са използвали собственото си съзнание и опита му, за да се самоосъзнаят и за да научат нещо повече за себе си, а не са използвали всякакви странични математически теореми и модели, за да се опитат да докажат, че нещо което очевидно го има съществува и само толкова.
Да светлината която срещне препятствие по пътя си хвърля сянка. Това искат да ни кажат учените буквално, но те все още се страхуват да признаят, че не могат и никога няма да разберат какво е това, което излъчва тази светлина? Не и докато не използват собственото си съзнание, като инструмент за изследване на вселената.
Изкараха съзнанието като информационен бюлетин. Съзнанието е нещо много повече, ако ставаше въпрос само за обощаващо информацията съзнание ок, щях да се съглася, но когато това съзнание страда /от любов, болка, смърт на близък../, депресира или се радва, мечтае и създава книги, картини, статуи, за да му носи удоволствие показва, че това не е просто сбор от информация която се събира в базата данни а нещо много, много по-възвишено.