Черната смърт многократно идвала в Европа от Азия през Русия.
Изследователи хвърлят светлина върху истинските причини за чумата, покосила Европа през Средновековието.
Чумният мор от XIV век, известен като черната смърт, е убил едва ли не повече население на Европа от многобройните войни за всички години, взети заедно.
За някои тези ужасни времена дори са станали повод за вдъхновение, за което си струва да споменем платното „Триумфът на смъртта“, нарисувано от Питер Брьогел Стария два века след пандемията.
Така или иначе, чумата под различни форми продължавала да изтезава Европа още дълго след това, макар и не в такива мащаби.
С времето чумите в живота на хората станали по-малко. И за тях са започнали да разказват не доктори с маски, напомнящи клюнове на птици, а истински учени. Ето и сега изследователи са се опитали да разберат откъде черната смърт е дошла в Европа и как се е разпространила.
В сп. Proceedings of the National Academy of Sciences учените са публикували статия, посветена на причините за появата на бубонната чума в Европа. Изследването е финансирано със средства на Европейския съюз.
И ако преди се смяташе, че главна причина за черната смърт е чумната бактерия Yersinia pestis, донесена в Европа от Азия в периода между 1347 и 1353 г., то сега учените абсолютно точно са установили, че причината за пандемията, от която са измрели половината жители на Европа, не са гризачите, пренасящи прословутата чумна бактерия.
След като изучили 7711 записа за чумни огнища в Европа от XIV до XIX век и като съпоставили данните с климатичните показатели, получени от годишните пръстени на редица стари дървета, изследователите стигнали до извода, че чумата е идвала от Азия неведнъж и виновни за нейните инкарнации далеч не са били европейските плъхове.
Работата е там, че чумни огнища пламват в Азия и сега. Изследователите са сигурни, че механизмът не се е изменил – отначало с чума се заразяват всички гризачи в едно огнище, а след това те я разнасят сред околните, образувайки няколко огнища. Катализатор на тези процеси са климатичните колебания, създаващи идеални условия за разпространението на чумата.
След това от чума са заболявали хора, които се отправяли по търговските пътища към Европа. Отначало те пристигали в Южна Русия, а оттам се насочвали вече към Европа.
Впоследствие голяма част от пътешествениците се добирали до средиземноморското крайбрежие на европейските държави. А оттам вече заразата се разпространявала все по-далече и по-далече. И така ставало няколко пъти – става дума за реинтродукция на чумните щамове от Азия.
Периодът от избухването на чумата сред гризачите в Азия до пристигането на заразата в Европа е бил 15 години плюс-минус година.
„Чумата както преди е много опасна, в наши дни от нея годишно се заразяват около 2000 души. Повечето от тях умират“, разказва проф. Нилс Стенсет, един от авторите на изследването.
По думите му повечето случаи на заразени с чума са регистрирани в Северен Китай и страните от Централна Африка.
„Чумата е почти навсякъде, няма я в Европа, в Австралия и Нова Зеландия. Да, и в Антарктида. Но не бива да очакваме повторение на черната смърт – няма нито причини, нито условия“, резюмира Стенсет и добавя, че екипът учени под негово ръководство ще продължи да изследва чумата, като изучава наличния генетичен материал.
