Чурюмов-Герасименко гъмжи от живот

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© ESA
Антония Михайлова

На кометата 67Р (Чурюмов-Герасименко) в изобилие може да присъстват микроби с извънземен произход, твърдят британски астрономи. Именно присъствието на живи организми под ледовете позволява да се обяснят характерните особености на кометата – например богатата на органични съединения черна кора.

Но нито орбиталният апарат Rosetta, нито сондата Philae имат уреди, с които да се търсят следи от живот. Хипотезата на учените е представена на конференцията на Кралското астрономическо общество, което се провежда от днес в Ландъндо, съобщава The Independent.

Макс Уолис (Max Wallis) от университета в Кардиф и Чандра Викрамасингх (Chandra Wickramasinghe), директор на Бъкингамския център по астробиология, твърдят, че средата на кометата е дори по-благоприятна за живот, отколкото полярните райони на Земята. Само присъствието на микроорганизми може да обясни такива аномални явления на повърхността на кометата като тъмната кора, лед, кратери с плоско дъно и изобилие на гигантски камъни.

Всички тези свойства говорели за това, че на кометата съществува среда от смес лед и органични вещества, която се подгрява от лъчите на Слънцето, и именно там могат да живеят микроорганизми.

Астрономите построили модел на процесите, протичащи на повърхността на кометата. Според този модел живите същества за колонизиране на небесното тяло имат нужда от вода, а те може да се крият в пукнатините на леда. Тези организми задължително трябва да съдържат антифризни соли, позволяващи им да оцелеят при температури минус 40 градуса по Целзий.

Именно тази част от повърхността на кометата сега се нагрява от Слънцето.

Освен това от многото пукнатини в леда на повърхността на кометата излизат газово-прахови структури. „Според мен виновна за това е дейността на микробите, живеещи под леда – поради нея налягането на газа става толкова силно, че слоят лед не издържа и се пука“, казва проф. Викрамасингх.

Накрая за възможното наличие на живот на кометата Чурюмов-Герасименко говори изобилието от органични молекули на нейната повърхност, организиране по-сложно, отколкото простите въглеводороди (от рода на метан). За това свидетелстват снимки, направени от инфрачервената камера на апарата Rosetta.

Мисията Rosetta се координира от Европейската космическа агенция с участието на членовете на нейните държави и НАСА. Данните, получени с нейна помощ, са необходими за обяснение на процесите на еволюция на Слънчевата система и появата на вода на Земята. Мисията включва орбитален апарат и спускаем модул. Сондата Philae кацна на повърхността на Чурюмов-Герасименко на 12 ноември 2014 година. Това е първото меко кацане на земно тяло върху ядрото на комета.

Пикът на изследванията се очаква на 13 август т.г., когато кометата ще се приближи към Слънцето на минимално разстояние, а изтичането на вещество от нейната повърхност ще протича с максимална скорост. На 23 юни 2015 г. ESA анонсира продължаването на мисията Rosetta до септември 2016 г. Планира се орбиталният кораб да се спусне на повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори