Невероятните извънземни урагани

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Антония Михайлова

Природата понякога e безжалостна, стоварвайки върху човека мълнии, бури и тайфуни. В такива моменти изглежда, че Земята не е най-дружелюбното място, но всъщност на нас много ни е провървяло. На други планети нещата с атмосферните условия стоят доста по-зле. Предлагаме ви да видите невероятните извънземни урагани.

Благодарение на спътникови снимки и данни от сондите астрономите са успели да разгледат и изучат безумни природни явления на планетите в Слънчевата система. Тези катаклизми наистина впечатляват.

© NASA

© NASA

Розата на Сатурн. През 2013 година на северния полюс на Сатурн се разгърнал огромен тайфун, напомнящ пъпка на роза. Достигайки размери 2000 километра, той е двадесет пъти по-мащабен от най-големите урагани на Земята. Независимо от високата скорост на вятъра – 540 км/ч, „розата“ постоянно се намира на едно място – на полюса на планетата. двоен ураган на ВенераДвойният ураган на Венера. Южният полюс на нашата съседка Венера е завзет от невероятен двоен циклон. Открит през 2006 година, той привлякъл вниманието на астрономите със своята устойчивост. След период на затишие от няколко дни ураганът всеки път се формирал практически от нулата. Смята се, че той се явява едно от постоянните явление на атмосферата на Венера. петна на НептунГолемите тъмни петна на Нептун. Появата на антициклони, наречени Големите тъмни петна на Нептун – са доста обичайни за планета с неговата атмосфера. Това, което е поразително, е вятърът, стигащ до безумни скорости – 2400 км/ч. Това е абсолютен рекорд в Слънчевата система. буря на СатурнДраконовият ураган на Сатурн. Яркоооранжевият Драконов ураган на южното полукълбо на Сатурн е доста впечатляващо зрелище. Протегнал се на 3200 километра, той бълва мълнии, хиляди пъти по-мощни от земните. Невъзможно е те да се видят отвън, но не е сложно да се изчислят по излъчваните вълнови сигнали. бури на МарсМарсианските бури. В сравнение със своите съседи Марс е сравнително спокойна планета. Но когато там се формират бури, то те са колосални и яростни. Бурите възникват в летния период на южното полукълбо и вдигат във въздуха милиарди тонове прах, които завъртат в пръстен около полярните шапки. бури на ТитанПраховите бури на Титан. Макар че на Титан – най-големия спътник на Сатурн – не бихме могли да дишаме и бихме замръзнали веднага, той така или иначе прилича на Земята. На неговата повърхност астрономите са открили загадъчни черни дюни, по неизвестни причини простиращи се срещу движението на вятъра. По-късно станало ясно, че те възникват благодарение на бурите в горния слой на атмосферата на Титан. окото на СатурнТайнственото око на Сатурн. Над южния полюс на Сатурн се е протегнал невъобразим 32-километров тайфун. На Земята подобни циклони се движат по морската повърхност, но на Сатурн няма морета и неговите тайфуни не напускат полюсите. Тази атмосферна тайна на Властелина на пръстените тепърва предстои да бъде разгадана. Малкото червено петно ЮпитерОвал ВА, Малкото червено петно на Юпитер. Всички знаем за Голямото червено петно на гиганта, но съществува и негов по-малък брат – Малкото червено петно. То е забележително с това, че астрономите наблюдавали неговото формиране от 2000 година. Първоначално три различни бели урагана постепенно се слели ведно, а след това получилата се буря постепенно се оцветила в червено – вероятно под въздействието на слънчевите лъчи и съпътстващите химични реакции. шестоъгълник на СатурнШестоъгълникът на Сатурн. Първоначално той хвърлил учените буквално в „джаза“. Как може да се е образувал вихър с толкова правилна геометрична форма и чудовищни размери? Но след това подобно явление било пресъздадено в лабораторни явления – ключът се крие в точка на планетата, където се събират силни ветрове с различни скорости. Смята се, че ураганът бушува на Сатурн вече стотици години. прахови дяволи на МарсПрашните дяволи на Марс. Прашните дяволи са смерчове в миниатюра и Марс идеално подхожда за тяхното възникване. На Червената планета те повече напомнят истински торнада, уголемени десетократно в сравнение със земните им „събратя“. Могат да са опасни за сондите, но също така са и полезни. През 2005 година прашен дявол издухал праха и мръсотията от слънчевите батерии на марсохода „Спирит“ и той успял да продължи работа.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори