Учените, които искат да надграждат наследството от първото кацане на Аполо на Луната, (ще станат 50 години това лято), обръщат вниманието си не само към Луната и Марс, но и към перспективата да посетят много по-далечни светове.
Един от интересните светове, който интересува учените, е гигантската луна на Сатурн, Титан. За нея се знаеше много малко, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната през 1969 година.
„Преди петдесет години знаехме само, че има атмосфера, съдържаща метан“, заяви Ралф Лоренц, планетарен учен в лабораторията по приложна физика на Университета „Джонс Хопкинс“ в Лорел, Мериленд, САЩ, по време на научна конференция (Lunar and Planetary Science Conference – LPSC), проведена в Тексас.
За изминалите 50 години, астрономите научиха много за Титан, до голяма степен благодарение на 126 –те обиколки на космическия кораб на НАСА Касини (Cassini) около Сатурн, между 2004 и 2017 г. Титан има пясъчни дюни, езера, морета, заливи и характеристики, които приличат на сухи езера и вулкани.
Не че повърхността на Титан е покрита с вода. По-скоро течността която се вижда изглежда е течен метан, който пада от небето като земния дъжд, за да измие повърхността и да се влее в моретата, пояснява Лоренц.
Със своята гъста атмосфера, това е и свят, създаден за спускане и кацане, както беше показано, когато сондата на Хюйгенс на Европейската космическа агенция, носена от Касини, лесно кацна на повърхността на Титан в началото на 2005 година.
Но Хюйгенс не е бил проектиран като роувър, нито като постоянна база, преживявайки едва 90 минути на повърхността на луната, преди да се разпадне на части. Получените данни и от Хюйгенс, и от Касини, както и други проучвания само повишиха интереса на учените към луната на Сатурн.
„Титан се превърна просто от точка в небето в разнообразен и богат свят, узрял за по-нататъшно проучване от различни роботизирани роувъри, и един ден от хората директно“, казва Лоренц.
Вече има няколко предложения за това как да продължи проучването на Титан, вариращи от традиционен роувър до балон с горещ въздух. Съществува и предложение да се пусне робот в едно от моретата на Титан, за да изследва неговия състав и неговите брегове.
В момента обаче, водещият кандидат за реализиране е проект, наречен Dragonfly (от англ. водно конче, бел.ред.), роботизиран дрон, който може да лети и каца по цялата територия на луната на Сатурн.
Проектът, който, ако получи окончателно одобрение, вероятно ще стартира през 2025 г. и ще достигне Титан през 2034 г., представлява октокоптер. Това означава, че за разлика от традиционния дрон, Dragonfly има осем ротора, които му позволяват да оцелее, дори ако четири от тях откажат.
„По някакъв начин тази машина улавя характеристиките на сонда, на роувър и на балон“,
казва Лоренц, който отбелязва, че Dragonfly позволява поглед от въздуха, но също така може да кацне и да вземе проби или да направи други повърхностни измервания.
Разбира се, Титан не е единственото място, на което учените биха искали да се върнат с роботизиран изследовател. Когато космическият кораб на НАСА Нови Хоризонти (New Horizons) прелетя през Плутон през 2015 г., той върна образи от един неочаквано сложен свят, със синьо небе, огромни планини, азотни ледници и активна геология.
Няма съмнение, че космическите проучвания напреднаха неимоверно през отминалите 50 години, след първото кацане на Луната. Можем само да имаме огромни надежди за това, което ще се случи през идните 50 години.
