Дървесните пръстени разкриват аномални промени в климата

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Ако бъдат разгледани внимателно, дървесните пръстени могат да разкрият доста информация – включително промени във влажността на почвата, в която дърветата растат. Сега учените са събрали 600 години от тези данни, за да разберат по-добре скорошните климатични промени, включително метеорологичната аномалия, която беше забелязана за първи път в средата на 20 век.

Новите записи са представени в най-новото издание на Южноамериканския атлас на сушата (SADA), показващ променливостта на влагата през последните шест века, данни подкрепени и от други исторически записи. Междувременно периодите между интензивните суши нарастват от 30-те години на миналия век, като от 60-те години един период на суша се случва на всеки десет години.

Това, което пръстените не могат да кажат, е как точно са възникнали тези крайности, но изследователите се надяват, че записът ще бъде полезна отправна точка, която ще бъде използвана в комбинация с други набори от данни и наблюдения.

„Все по-често екстремните събития на хидроклимата са в съответствие с последиците от човешки дейности, но самият Атлас не предоставя доказателства за това каква част от наблюдаваните промени се дължат на естествената променливост на климата и каква част на индуцираното от човека затопляне“, казва палеоклиматологът Мариано Моралес от Националния Съвет за наука и технологии в Аржентина.

Това ново издание на SADA подчертава промените в Аржентина, Чили, Уругвай, Парагвай, по-голямата част от Боливия, Южна Бразилия и Перу, като използва данни, събрани в полето от общо 286 дървета.

Според Моралес, Южна Америка е „силно уязвима“ от екстремни климатични събития и наистина последните суши доведоха до тежко положение за селското стопанство в огромни райони на континента. Някои хранителни системи са застрашени от срив.

Настоящата картина обаче е разнообразна: докато части от Аржентина и Чили търпят една от най-тежките суши, регионите в югоизточната част на континента изпитват необичайно влажно време.

„Не искаме да скочим от скалата и да казваме, че това са промени в климата предизвикани от човек“, казва палеоклиматологът Едуард Кук от Колумбийския университет. „Има много естествена променливост, която би могла да имитира предизвиканите от човека промени в климата.“

Изследователите идентифицират три ключови фактора, които играят роля през последните шестдесет години: циклична температура на морската повърхност се измества над Тихия океан и Атлантическия океан, пояс от западни ветрове около Антарктида, наречен Southern Annular Mode, и явлението, Хадли което разпределя топъл и влажен въздух от екватора.

Промените, които могат да бъдат причислени към парниковите газове и продължаващото наследство от озоноразрушаващи химикали, се намесват в тези ключови фактори, казват изследователите и потенциално се захранват в районите, които сега се наблюдават в Южна Америка.

Екипът на SADA се надява, че приказките, разказани от дървесните пръстени, могат да ни дадат по-добро разбиране на дългосрочните климатични промени, съвременните условия и как да планираме бъдещето.

„Всичко съответства на идеята, че глобалното затопляне ще засилва и мокрите, и сухите периоди “, казва климатологът Джейсън Смердън от Колумбийския университет.

Изследването е публикувано в PNAS.

Категории на статиите:
Климат

Коментарите са затворени.

Мегавселена