Де го разумния живот във Вселената?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

От древни времена човекът се вълнува от мисълта за среща с представители на други цивилизации. Съществува дори цяла субкултура, загрижена за търсенето на доказателства, че пришълците вече са посещавали нашата планета.

Но и представителите на тази субкултура, и хората, на които просто им харесва идеята за съществуването на пришълци, трябва да се замислят над очевидния въпрос: Ако извънземните наистина периодично навестяват нашата планета, то защо досега не сме успявали да си общуваме с тях?

Отговори на този въпрос има няколко. Тук ще ви представим петте най-логични и популярни от тях.

Ако съществуват, вероятно са някак по-други

Нашите представи за извънземен живот, искаме това или не, са свързани със земния ни опит. Практически всяка голяма извънземна раса в света на фантазиите и научната фантастика е хуманоидна.

Всички „свидетели”, разказващи за контактите си с пришълци, описват хуманоиди, които винаги имат глави, ръце, крака и очи. Накратко, опорна точка в нашите представи за извънземен разумен живот е неизменното човекоподобие. Но кой е казал, че между нас трябва да има нещо общо?

Всъщност ние нямаме и най-малка представа какъв живот може да се развива на далечна планета, огрявана от неизвестна звезда. Доминиращата форма на извънземен живот може да е облак от неонов газ или енергийно присъствие, които да си общуват със смяна на температурата или изпускане на определени миризми.

Ако на Земята базов елемент е въглеродът, то не е казано, че на друга планета той съществува, а и изобщо във Вселената може да не действат много земни закони. Напълно е възможно да не сме се срещали досега с извънземните просто защото не бихме могли да ги разпознаем, дори да се приземят на метър от нас.

Но ако възможността те да приличат външно на нас е малка, то вероятността начинът им на мислене да съвпада с нашия е още по-нищожен. Ние и помежду си често не се разбираме, какво остава за извънземно възпитание. Така че разшифроването на една-единствена фраза на пришълец може да ни отнеме дни, месеци, десетилетия.

Не искат да ни се месят

Да допуснем, че извънземните съществуват, че са достатъчно подобни на нас, за да бъде общуването ни теоретично възможно, и че не кроят коварни планове по завладяване на полезните ни изкопаеми, нито имат намерение да се вселяват в нашите тела. Дори в този случай те може да си имат достатъчно причини, за да се въздържат от контакт с нас.

Ако сте гледали „Стар Трек”, то сигурно помните едно от правилата на „Ентърпрайз”, според което всяка раса трябва да измине собствен еволюционен път. Никой няма право да навлиза в чужди светове с напредналите си технологии, медицина, култура и да натрапва моралните си принципи. Независимо от ситуацията.

Така че подобна хипотеза съществува съвсем сериозно. Тя се нарича „Хипотеза на зоопарка” и е предложена през 1973 г. Според нея извънземният разум отдавна знае за нас, но предпочита да не се намесва в процеса на естественото ни развитие, а просто ни наблюдава отстрани като животни в зоопарк. Чак когато дорастем до тяхното развитие, те ще се появят и дори ще споделят с нас тайните на пътешествията във времето и какви ли не още главозамайващи технологии.

Добро ли е това, или лошо, е голям въпрос. Най-добрите намерения понякога водят до неочаквани последствия. Например в Етиопия е осъществен мащабен проект, насочен към повишаване нивото на живот на бедните, при който им е прокаран водопровод. Прекрасен проект, който наистина съществено облекчил живота на много хора. В резултат в Етиопия намалял броят на бебетата, умиращи след раждането. Но тъй като нямало нито пари, нито работа, тези оцелели деца били обречени да растат в глад. Това, разбира се, не означава, че е трябвало да се оставят бедните етиопци без водопровод и да се допусне новородените да продължават да измират. Но така е устроен светът, че решението на един проблем може неочаквано да доведе до възникването на друг, не по-малко остър.

А сега си представете, че извънземните са дошли на Земята да речем в Средновековието и са решили да ощастливят човечеството, като му подарят неизчерпаем източник на енергия и съвършена техника за напояване. И изобщо – всичко. Никаква борба за ресурси, осигурени сме с тях за вечни времена. И какво тогава? Земята бързо щеше да се окаже пренаселена, хората бързо биха се приспособили към дарената им енергия, биха започнали да се изпепеляват един друг, за да си осигурят жизнено пространство.

Не сме им интересни

Според така наречения Закон за ускорената възвръщаемост стига цивилизацията да извърши технологичен пробив, темпът на развитието й започва да нараства в геометрична прогресия. За да се убедим в това, е достатъчно да сравним успехите, които има човечеството в последния век (в медицината, компютърните технологии, авиацията, космонавтиката) и във всички предишни хилядолетия. И всяко ново развитие изисква все по-малко и малко време. Когато строим нова къща, не ни се налага отново да изобретяваме чука и пироните – използваме вече измислени и усъвършенствани инструменти.

А сега да се опитаме да приложим същата логика към суперразвита извънземна цивилизация.

Ние смятаме, че цивилизацията на „летящите чинии” ни е изпреварила в развитието, тоест този Закон за ускорена възвръщаемост действа много по-напред от нашия. Да вземем най-скромните темпове, с които са се развивали земните технологии в последните 50 години, и ги умножим, да кажем по 300 или 400. Какво ни говори това?

Не е изключено извънземните цивилизации да не се опитват да установят контакт с нас по същата причина, поради която ние не се опитваме да установим контакт с рибите в аквариума – просто няма какво да си кажем.

Разминали сме се във времето

Когато размишляваме за вероятността за съществуване на разумни същества извън нашата планета, си представяме милиони и милиарди планети. Тоест не може поне на една от тях да не живеят зелени човечета, с които да можем да си поговорим. Но тук обикновено забравяме колко сме ограничени не само в пространството, но и във времето.

Само си помислете – до появата на първите хора на Земята тя е съществувала поне четири милиарда години. В това време някъде в съседство може да е процъфтявала някоя извънземна цивилизация. Може за това време в търсенето на братя по разум те неведнъж да са посещавали нашата планета. И дори може да се открили тук динозаврите. За да бъде контактът възможен, цивилизациите трябва да съвпадат не само по степен на разумност, но и хронологично. И очевидно вероятността за такова съвпадение е доста малка.

Дай им на скептиците в науката да ни плашат с така наречената Теория за края на света. Това е вероятностно разсъждение – опит да се предскаже колко още човешки рода може да се поддържат на тази планета, изхождайки от броя на хората, които досега са родени тук. Без да изпадаме в подробности, ще кажем само, че по тези сметки човечеството по-скоро ще изчезне дълго преди да се научи да лети към други звезди. И преди извънземните да узреят за срещата с нас.

Ако сме по-точни, привържениците на Теорията за края на света смятат, че човечеството с вероятност 95% ще успее да поживее още около 9000 години на Земята, което в космически мащаби изобщо не е толкова дълго.

Дори за това време да успеем да изобретим междугалактични кораби, то трябва да имаме предвид, че Теорията за края на света ще се разпространи и върху цивилизациите, с които смятаме да установим контакт. Като изхождаме от това, дори да предположим, че планета с разумен живот наистина съществува и ние успеем да долетим до нея, то ще открием там само купчини скелети.

Няма ги и не може да ги има

Така наречената Хипотеза за уникалната Земя е формулирана от двама учени – палеонтолога Питър Уорд и астронома Доналд Браунли. Те са написали книга, в която доказват, че Земята се е появила благодарение на съвършено уникално съчетание на толкова голямо количество детайли, че вероятността от тяхното повтаряне някъде във Вселената е нищожно малка.

Тоест не е изключено някакви бактерия, водорасли или космически гъби да се открият под камъните на някоя от далечните планети. Но шансовете тези форми на живот да се развият до такава степен, че да строят къщи и да изпращат космически кораби, не е по-голяма от тази да печелите на тото всеки ден до края на живота си.

Първо, огромно значение има разположението на Слънчевата система – ако тя се окаже прекалено близо до центъра на галактиката, попада под жестоко радиационно излъчване; ако е прекалено далече, то няма да бъде в състояние да поддържа живот. Звездата не трябва да е прекалено стара, прекалено ярка или прекалено голяма, иначе животът пак няма да може да възникне. После – планетата, за да бъде обитаема, трябва да се върти по идеално подходяща за това орбита. В случая със Земята, ако орбитата, по която се въртим, се съкрати с пет процента или се увеличи с петнайсет, или ще изгорим, или ще замръзнем.

Размерът и разположението на нашата Луна играят важна роля – те задържат планетата в стабилно положение, пазейки ни от бързо изменение на климата и всякакви други ужасни бедствия. Ако Земята нямаше такъв ценен спътник точно с този размер и форма, нас по-скоро също нямаше да ни има.

Последователността на геоложките ери също е важна – ако например мезозойската ера следваше кайнозойската, то условията за развитие на човека никога не биха възникнали, еволюцията би тръгнала по друг път, в резултат на което вероятно биха се появили да речем разумни динозаври.

Дори разположението на другите планети в Слънчевата система има значение. Например Юпитер ни помага да оцеляваме, като ни защитава от космически отломки и смъртоносни астероиди.

Освен това има още безброй обстоятелства, чиято съвкупност е позволила на разумния живот да се появи на нашата планета – една-единствена в цялата галактика. Вероятността това уникално съчетание да се повтори още някъде практически е равна на нула.

С други думи няма какво да се надяваме на контакт с разумна цивилизация, тъй като друга такава не може да има.

Източник: Сracked

Категории на статиите:
Загадки

Коментари

  • И последна теория: разбрали са че човеците можем да бъдем най-ужасното нещо във вселената и предпочитат да стоят по-далеч.Дали едно уважаващо себе си извънземно ще припари до нашата планета, която рушим безмилостно и се изтребваме и поробваме едни други?

    The Clansman 27 април 2013 23:56 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори