Великият австрийски композитор Лудвиг ван Бетовен може изцяло да се е лишил от слух към 31-вата си година от живота не поради болест или навик да се къпе със студена вода, а поради дефект в гена Nox3, който помага на охлюва на ухото да понася високочестотни шумове, се казва в статия, публикувана в сп. PLoS Genetics.
Един от основоположниците на съвременната класическа музика е бил сред малцината, които са продължили музикалната си кариера независимо от загубата на слуха на младини.
Австрийският гений е започнал да губи слух на 26 години, когато започнал да чува постоянно високочестотен звън в ушите, и практически напълно го загубил към 30-ата си година.
След смъртта на композитора учени, културолози и медици почти от две столетия спорят какво може да е било причина за тази трагедия. Често неговите биографи свързват загубата на слуха с тиф, който Бетовен преживял на младини, автоимунно заболяване и дори навикът му да облива главата си със студена вода, за да не заспи.
Генетикът Ричард Фрийдман от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (САЩ) и колегите му открили друго обяснение на нарастващата глухота на Бетовен, като експериментирали с мишки, при които част от гените в ДНК по случаен начин била увредена поради близкородствено кръстосване.
По време на експеримента учените поставили няколко такива гризача в клетки, снабдени с високоговорители, през които на всеки два часа се разнасяла силна музика, състояща се от ниски и високи тонове.
Така авторите успели да открият няколко мишки, изпитващи подобни проблеми със слуха, както и Бетовен. Когато анализирали техния геном, се оказало, че причината за това са били мутации в гена Nox3, които направили гризачите крайно уязвими към действието на силния звук и особено на тонове с честота 8 килохерца, което съответства на много ударни и струнни инструменти или звънци.
Увреждането на този участък от ДНК води до това, че т.нар. ухо – част от ухото, разпознаваща звука – започва необратимо да се разрушава под действието на високочестотните тонове. Това се случва, тъй като увреждането на Nox3 насища клетките на ухото с агресивни молекули окислители, което често се сблъскват с ДНК и я увреждат.
В резултат така наречените власинкови клетки – неврони, разпознаващи колебанията на течността в „охлюва“, постепенно загивали в ушите на мишките след всеки „концерт“, което и довело до глухота. Очевидно нещо подобно се е случило и с Бетовен и някои други музиканти, които са загубили слух или са започнали да изпитват проблеми с ушите в разцвета на кариерата, допълва РИА Новости.
