ДНК на кръстоносци хвърля светлина върху кръстоносните походи

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Историята може да ни разкаже много за кръстоносните походи, поредицата от религиозни войни, водени между 1095 и 1291 г., в които християнските воини се опитват да завземат Близкия изток.

Но ДНК на 9 кръстоносци от 13 век, погребани в Ливан, показва, че има още какво да се научи за кръстоносците и за взаимодействието им с населението, с което се сблъскват.

Новото изследване е публикувано на 18 април в The American Journal of Human Genetics.

Останките сочат, че войниците, съставляващи армиите на кръстоносците, не са само от европейци, а са били генетично разнообразни и смесени с местното население в Близкия Изток, въпреки че това смесване не е имало траен ефект върху генетиката на ливанците, живеещи днес. Изследването, също така подчертава важната роля на древната ДНК, която ни помага да разберем историческите събития, които са относително по-малко документирани.

„Знаем, че Ричард Лъвското сърце е отишло да се бие в кръстоносните походи, но не знаем много за обикновените войници, които са живели и умирали там, и тези древни образци ни дават някои прозрения за това“, казва водещият автор Крис Тайлър-Смит, изследовател на генетиката в института Wellcome Sanger.

„Нашите констатации дават безпрецедентна представа за потеклото на хората, които са воювали в армията на кръстоносците. И те не са само европейци“, казва друг от авторите, Марк Хабер, също от института Wellcome Sanger.

„Виждаме това изключително генетично разнообразие в Близкия Изток по време на средновековието, съставено от европейци, хора от Близкия изток и хора със смесен произход, които се бият в кръстоносните походи и живеят и умират рамо до рамо“.

Археологически доказателства предполагат, че 25 индивида, чиито останки са намерени в гробница близо до замък на кръстоносците до Сидон, Ливан, са воини, загинали в битка през 1200-те години. Въз основа на това, Тайлър-Смит, Хабер и техните колеги провели генетични анализи на останките и успели да подредят ДНК на девет кръстоносци, разкривайки, че трима от тях са европейци, четирима са били от Близкия изток, а двама са имали смесен генетичен произход.

При други масивни човешки миграции, като движението на монголите през Азия при Чингис Хан и пристигането на колонизаторите иберийци в Южна Америка , е променен фундаментално генетичния състав на тези региони. Но авторите твърдят, че влиянието на кръстоносците вероятно е било по-краткотрайно, защото генетичните им следи са незначителни при хората, живеещи днес в Ливан.

„Местните полагат големи усилия да изгонят кръстоносците и техните наследници останали в района и успяват за няколко стотин години да го направят“, казва Тайлър-Смит.

Тази древна ДНК може да ни каже неща за историята, каквото съвременната ДНК не може. Всъщност, когато изследователите проследили ДНК на хората, живеещи в Ливан преди 2000 години, по време на римския период, те открили, че днешното ливанско население всъщност е повече генетично подобно на римските ливанци.

„Ако погледнете генетиката на хората, които са живели по време на римския период и генетиката на хората, които живеят в Ливан днес, бихте си помислили, че има само тази приемственост. Бихте си помислили, че нищо не се е случило между римския период и днешния ден, и бихте пропуснали, че за определен период от време населението на Ливан е включвало европейци и хора със смесени предци ”, казва Хабер.

Тези открития показват, че в човешката история може да има важни събития, които не се появяват в ДНК на хората, живеещи днес. И ако тези събития не са толкова добре документирани, като кръстоносните походи, ние просто не бихме могли да знаем нищо за тях. „Нашите открития сочат, че си струва да се погледне древната ДНК дори от периоди, когато изглежда, че не се е случило нещо важно в генетичен смисъл. Нашата история може да е пълна с тези преходни импулси на генетично смесване, които изчезват без следа“, казва Тайлър-Смит.

Изненадващо е, че изследователите изобщо са успели да подредят и интерпретират ДНК на деветимата кръстоносци. ДНК се разгражда по-бързо в топлите климати, а останките, изучавани тук, са изгорени и грубо погребани.

„Има много дългосрочен интерес към генетиката на този регион, защото той има много стратегическа позиция, много история и много миграции. Но предишните изследвания се фокусираха главно върху съвременните популации, отчасти защото възстановяването на древна ДНК от топъл климат е много трудно. Нашите успехи показват, че проучването на образци на ДНК при тези условия е възможно, защото има сериозен напредък в технологията на извличане на ДНК”, казва Хабер.

В скоро време изследователите планират да проучат какво се случва генетично в Близкия изток по време на прехода от бронзовата епоха към желязната епоха. Но те също се надяват, че тези видове изследвания ще станат по-обичайни и по-интердисциплинарни.

„Историческите документи често са много фрагментарни и потенциално много предубедени“, казва Тайлър-Смит. „Но генетиката ни дава допълнителен подход, който може да потвърди някои от нещата, които четем в историята и да ни разказва за неща, които не са записани в историческите документи, които имаме. И тъй като този подход вече е възприет от историци и археолози като част от тяхната област, мисля, че ще има нови и нови открития в тази област“, заключава Тайлър-Смит.

Категории на статиите:
Археология · Генетика

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори