Изследователи успяха да извлекат от Торинската плащаница повече ДНК, отколкото би се очаквало да се намери дори върху често използвано одеяло за пикник.

Генетичните следи, останали върху древния плат, разкриват наличието на ДНК от най-различни видове – от моркови до риба. Резултатите от проучването са публикувани в списание Scientific Reports.

Торинската плащаница, почитана от векове като предполагаемата погребална тъкан, в която е било увито тялото на Исус Христос, е изключително противоречива реликва, разделяща вярващи и скептици.

Точният произход на древния плат така и не е установен

А най-ранното споменаване за съществуването му датира от 1354 г., когато за първи път се появява в Лире, Франция.

В опит да научат повече за историята на плащаницата, учени са извлекли ДНК от органични остатъци, събрани от повърхността ѝ още през 1978 г.

Чрез повторен анализ на тези проби със съвременни методи, авторите на новото изследване са идентифицирали огромно разнообразие от видове, които са били в контакт с прочутата тъкан.

Що се отнася до хората, работили с пробите, изследователите са открили ДНК, принадлежаща на поне 14 различни индивида от цял свят.

Един от тях почти сигурно е ученият, който пръв е събрал пробите през 70-те години на миналия век и е имал европейски и еврейски произход.

Освен това, проучването разкрива рядък генетичен сигнал, свързан с малката арабскоговоряща общност на друзите, живеещи в Близкия изток.

Още по-изненадващо обаче е откритието, че почти 40% от човешката ДНК по плащаницата произхожда от Индия.

Според изследователите, най-правдоподобното обяснение за това е, че лененият плат, от който е изработена реликвата, е бил внесен от долината на река Инд.

След това откритията стават още по-странни

В ДНК са намерени гени от култури като домати, краставици, пъпеши, картофи и шамфъстък. „Семейство бобови също беше представено със значително количество гени от фъстъци“, пишат авторите.

По Торинската плащаница са открити следи и от банани, чушки, царевица и моркови, както и от домашни животни като кучета, котки, кокошки, прасета и крави.

Нещо повече, сред генетичните отпечатъци са идентифицирани коне, зайци, бадеми и орехи.

Извлечената ДНК съдържа и необичайни морски примеси, включително атлантическа треска и кефал, както и средиземноморски червен корал. В римски времена той е бил използван за изработка на бижута и други символични предмети.

Засега не е ясно как, кога и къде всеки от тези замърсители е попаднал върху Торинската плащаница.

Интересно е, че за морковите е установено, че произхождат от европейски сортове, които за първи път са култивирани през XV и XVI век.

Изследователите отбелязват, че много от идентифицираните видове са с произход от Латинска Америка. Обяснението е, че замърсяването с тях вероятно е станало след историческите морски пътешествия, довели до откриването на Америка от европейците през 1492 г.

„Торинската плащаница представлява богат архив от генетична информация, натрупана през вековете на човешко взаимодействие и излагане на околната среда“, обяснява професор Ноеми Прокопио.

„Въпреки че ДНК анализът не може да отговори на всички въпроси за възрастта или автентичността на плата, той дава нов поглед върху неговата биологична история. И показва как напредъкът в криминалистиката може да извлече нова информация от исторически артефакти“, признава още ученият.