Учените от Изследователския институт „Скрипс“ са изяснили, че криптохромите, които участват в регулацията на циркадните ритми на организма, допълнително защитават и ДНК от мутации, предизвиквани от радиация.
Резултатите от изследванията са публикувани в изданието eLife.
Криптохромите съдържат реагиращия на светлина ензим флавин. Очевидно те са възникнали в резултат на еволюцията на древни ензими, които са отговаряли за поправката на грешки в ДНК и са се активирали под въздействието на светлината.
Днес криптохромите в нашия организъм вече не зависят пряко от светлината, те са тясно свързани с циркадния ритъм на организма и влияят на нивото на захар в кръвта и формирането на белтъци, протичащо в съответствие с денонощния цикъл на човека.
При хората с нарушен циркаден ритъм, например при стюардесите или медицинските сестри, работещи нощем, тези функции може да са нарушени.
Изследване с новаторски методи за сканиране показало, че криптохромите са и тясно свързани с белтъка Hausp, който на свой ред е свързан с отделянето на белтъка p53. Тези белтъци играят голяма роля в защитата на организма от рак.
Те задържат мутациите, които могат да започнат в ДНК под въздействието на радиацията и по-конкретно не позволяват на мутиращите клетки да продължават да се делят, като по този начин предотвратяват развитието на тумори.
Както образно се изразява една от участничките в проекта, „тези белтъци сякаш чувстват кога с клетките нещо не е наред“.
Получава се, че криптохромите, които днес в нашия организъм вече не участват непосредствено в поправката на ДНК, така или иначе по косвен начин имат отношение към този процес. Тоест хората с нарушен циркаден ритъм повече са подложени на риск да заболеят от рак, диабет и други болести.
