В ново проучване учени откриха „трето око“, скрито в човешкото тяло. Те също така успяха да разберат причината за неговото съществуване и ролята, която играе и до днес.

Изследователи от Великобритания и Швеция установиха, че в човешкото тяло действително съществува „трето око“.

Учените твърдят, че то е разположено в средата на главата и все още играе ключова роля дори след милиони години еволюция.

Експертите дори са успели да разберат как и кога се е формирало

Авторите наричат този древен орган „съставно срединно око на предците“. Те смятат, че видовете, от които произхождат хората, са разчитали на него, след като са загубили двете си странични очи преди около 500 милиона години.

Според новото изследване тези древни безгръбначни видове са се заравяли под земята, в резултат на което са загубили способността да използват обикновените си очи и са започнали да разчитат на този централен орган за възприемане на светлина.

Трябва да се отбележи, че този орган, наречен епифизна жлеза (или пинеална жлеза), е описан за първи път още в Древна Гърция. Доскоро обаче се смяташе, че той е еволюирал отделно от очите, докато не беше открита връзка с начина, по който далечните предци на човечеството са използвали зрението си.

Интересното е, че днес остатъците от „третото око“ все още могат да бъдат открити вътре в човешкия череп

То вече не възприема светлина директно, но продължава да получава информация за светлината и тъмнината от очите ни и я използва за регулиране на времето за сън.

Епифизата произвежда хормона мелатонин – химичен сигнал, който съобщава на тялото, че е настъпила нощ и се нуждае от почивка. Според учените това помага за синхронизирането на циркадните ритми, които предизвикват сънливост. Влияе и на други физиологични процеси в организма през деня и нощта.

Това включва контрол върху репродуктивната и имунната система, а някои учени предполагат, че влияе дори на настроението и способността ни да контролираме телесната си температура.

Изследователите отбелязват, че органът по същество вече не е истинско трето око

Той се състои от специални клетки, наречени пинеалоцити, които отделят мелатонин. В новото проучване учените са се фокусирали върху това да разберат как човешкото око и ретината са еволюирали в продължение на стотици милиони години.

Изследването, ръководено от професор Томас Баден, невробиолог от Университета в Съсекс, показва, че най-ранните предци на човека са имали както странични очи, така и срединна светлочувствителна структура в главата.

Когато някои от тези ранни предци са започнали да копаят дупки и да филтрират храна преди половин милиард години, те са загубили страничните си очи и са започнали да разчитат основно на тази срединна структура, за да определят посоката и времето на деня на повърхността.

Смята се, че по-късно части от това „трето око“ са еволюирали и са се преместили отстрани на главата, развивайки се в жизненоважните нерви, известни днес като ретина.

Резултатите от новия анализ променят представите на учените за загадъчното „трето око“, доказвайки, че нашите ретини и епифизната жлеза произхождат от една и съща древна структура, а не са се развивали независимо една от друга.