Ново проучване разкрива, че децата рисуват ожесточени битки и фантастични същества в полетата на домашните си работи още от XIII век.

Дори в ерата на iPad и Minecraft, ако дадете на едно дете молив и хартия, то вероятно ще се отдаде на древната традиция да драска. Същото важи и за ученическите тетрадки, където полетата често се превръщат в платно за рисунки.

Скорошно изследване, цитирано от Science Alert, показва, че този навик има дълга история, датираща поне от XIII век.

Учените стигат до това откритие благодарение на момче на име Онфим, което през средата на XIII век оставя своите забележителни следи върху мека брезова кора.

Историците смятат, че той е бил на около 6-7 години и е създал невероятни драскулки

Според експертите те отразяват детския живот много по-добре от самите училищни задачи, на фона на които са нарисувани.

Докато се е упражнявал да пише на кирилица, Онфим е нарисувал себе си и, както предполагат археолозите, своите приятели, подредени в редица зад буквите.

В „полетата“ на домашната си работа той се е изобразил като „див звяр“ – същество, наподобяващо кентавър със спираловидна опашка.

Освен това рисунките на момчето показват ожесточени битки с летящи стрели, препускащи коне и стъпкани убити войници. На друга рисунка Онфим се е представил като герой, като е написал и името си на кирилица.

Въпреки крехката възраст на момчето, неговата грамотност не е толкова необичайна, колкото може да изглежда на пръв поглед.

Брезовата кора, с нейните лесно отделящи се слоеве, е била достъпен и много по-евтин материал за писане в сравнение с хартията или пергамента, използвани в други общества.

От 50-те години на миналия век в района са открити над 1100 фрагмента с надписи върху брезова кора, които са се запазили удивително добре през вековете.

Тези „брезови писма“ датират от XI до XIII век. Сред всички тези находки обаче, според учените, най-интересни са именно „рисунките в полетата“ на Онфим.

Въпреки широкото разпространение на драскането през вековете, съществуват малко изследвания, които да обяснят защо хората от всички възрасти, и особено учениците, имат този дълбоко вкоренен навик.

Едно проучване например предполага, че разсейването чрез рисуване може да помогне на децата да регулират неприятните си настроения.

Изследване от 2009 г. установява, че хората запомнят по-добре информация, чута по телефона, ако могат да драскат, докато слушат

Когато обаче това проучване е повторено в два леко различни експеримента, резултатите показват, че драскането не помага особено за концентрацията или за по-доброто усвояване на информация.

В същото време, при малките деца драскането помага за развитието на фината моторика, което е важен аспект от взаимодействието с околния свят.

Някои невробиолози дори предполагат, че това е важен компонент от интеграцията на нашите сетива, тяло и мозък.