Учените обявиха, че са успели да разгадаят загадката на спираловидните отвори Рuquios в района на пустинята Наска. За разгадаването са помогнали спътникови снимки, съобщава ВВС.
По-рано учените смятаха, че геоглифите на Наска, изпълнени във форма на хора, животни и митични персонажи, всъщност се явяват древна иригационна система. Но мистичните спираловидни дупки в земята досега не можеха да намерят обяснение.
Учените се опитали да изследват Рuquios, но не постигнали успех поради невъзможност да използват радиовъглероден метод за изучаването на тунелите. Самите представители на цивилизацията Наска не са оставили никакви ключове към разгадаването на произхода на спираловидните дупки – както и много други южноамерикански култури, с изключение на маите, Наска не са имали писменост.
Както обяснява Роза Лазапонара (Rosa Lasaponara) от Института по методология и анализ на околната среда в Италия, спираловидните дупки Рuquios всъщност се явяват част от древна сложна хидравлична система, предназначена за извличане на подземни води.
По думите на Лазапонара, изследвайки снимки, направени от спътник, учените са анализирали разположението на спираловидните дупки, като междувременно разбрали движението на водата в пустинята.
Всички дупки се съединявали в система от тунели, подобна на съвременното метро.
Всяка от спираловидните дупки се явявала нещо като помпа, пълнеща тунелите с въздух и насочваща водата към необходимото място. По такъв начин водата е текла към селищата на хората, където я използвали за всекидневни нужди.
Учените смятат, че инженерната система е била построена толкова качествено, че много от спираловидните дупки Рuquios могат да функционират и днес.
За да се създадат подобни дупки в земята, Наска са имали нужда не само от специална техника, но и от дълбоки познания по геология и движение на подземните води, тъй като част от тунелите преминава през тектонски разломи.
Освен това е трябвало да съществува и система за обслужване на такива „въздушни кладенци“.
Роза Лазапонара не изключва също, че спираловидните отвори може да са били свързани към геоглифите на Наска. Освен това, по думите ѝ, такава система в културата Наска е играла политическа роля: властта може да е контролирала обемите вода, разпределяни между общините, и по този начин да е поддържала съществуващия обществен строй.
Наска е доколумбова цивилизация, съществувала на южния бряг на Перу от II в. пр.н.е. до VI в. от н.е. Геоглифите на Наска представляват група от гигантски геометрични фигури в пустинята в южната част на Перу.
- Нови снимки на геоглифите на Наска
- Пясъчни бури разкрили нови рисунки в платото Наска
- Цивилизацията Наска – митовете срещу действителността
Учените са преброили около 30 изображения, сред които птица, маймуна, паяк, цветя и пр. Освен това към геоглифите се отнасят и около 700 геометрични фигури, сред които преобладават триъгълници и трапеци.
Изображенията достигат дължина няколкостотин метра, затова те са забелязани чак след първата снимка от въздуха в първата половина на ХХ век. Подробна карта, която да изобразява всички перуански геоглифи, все още няма. В различно време учените са смятали, че геоглифите може да са били астрономически календар или религиозни символи.
