Древните хора са се движели през Средиземно море много по-рано от считаното досега
Международен изследователски екип, ръководен от учени от университета МакМастър, откри нови доказателства в Гърция, че остров Наксос е бил обитаван от неандерталци и още по-ранни хора най-малко преди 200 000 години. Това е десетки хиляди години по-рано, отколкото се смяташе досега.
Констатациите, публикувани в списание Science Advances, са базирани на дългогодишни разкопки и представляват предизвикателство за досегашните обяснения за движението на древните хора в региона. Нещо повече, преобладаващото разбиране беше, че този район е бил недостъпен и неподходящ за всеки, освен за съвременните хора.
Новите доказателства обаче, карат изследователите да преразгледат маршрутите, които нашите ранни предци са предприемали, докато са се изнасяли от Африка в Европа, и демонстрират способността си да се адаптират към новите предизвикателства в околната среда.
„Доскоро тази част от света се разглеждаше като неотносима към ранните изследвания на човека, но резултатите ни принуждават да преосмислим напълно историята на средиземноморските острови“, казва Тристан Картър, доцент по антропология в университета МакМастър и водещ автор на проучването. Той ръководи работата заедно с Димитрис Атанасулис от отдела по археологията към гръцкото Министерство на културата.
Докато се знае, че ловците от каменна ера живеят в континентална Европа повече от 1 милион години, досега се смяташе, че средиземноморските острови са заселени едва преди около 9 000 години от земеделските производители, като идеята е, че само съвременни хора – Homo sapiens – са достатъчно способни за да построят морски кораби за да стигнат до островите.
Учените са вярвали, че Егейско море, отделящо Западна Анатолия (съвременна Турция) от континентална Гърция, следователно е било непроходимо за неандерталците и по-ранните хоминини, като единственият очевиден маршрут за Европа е през сухопътния мост на Тракия (югоизточните Балкани).
Авторите на този документ предполагат, че Егейският басейн всъщност е бил достъпен много по-рано, отколкото се смяташе. В определени моменти от ледниковия период морето е било много по-ниско, като е предлагало сухопътно трасе между континентите, което е позволило на ранното праисторическо население да стигне до Стелида на северозападния бряг на остров Нексос и да има алтернативен миграционен път, свързващ Европа и Африка.
Изследователите смятат, че районът е бил привлекателен за ранните хора поради своето изобилие от суровини, идеални за производство на инструменти и заради прясната му вода.
В същото време обаче „при навлизането в този регион пред-неандерталското население е било изправено пред нова и предизвикателна среда, с различни животни, растения и болести, всички изискващи нови адаптивни стратегии“, казва Картър.
В този анализ екипът описва доказателства за човешка дейност, обхващаща почти 200 000 години в Стелида, праисторическата кариера на северозападния бряг на Наксос. Тук ранните Homo sapiens, неандерталците и по-ранните хора са използвали местния камък, вид кремък, за направата на инструменти и ловни оръжия, от които екипът е открил хиляди.
Поредици от научни данни, събрани на място, добавят още аргументи към продължаващия дебат за значението на крайбрежните и морските пътища за човешкото движение от Африка към Европа. Докато настоящите данни сочат, че Егейско море може да бъде пресечено пеша преди повече от 200 000 години, авторите също така приемат и възможността неандерталците да са изработили лодки, способни да пресичат морето на къси разстояния.
Това изследване е част от археологическия проект „Стелида Наксос“, включващ участието на учени от цял свят. Те работят на обекта от 2013 г.