Древните стражи на зелените хълмове

Изумрудените панорами на Ирландия от векове вълнуват въображението на хората. Изглежда, че тук, сред зелените хълмове под звездите танцува малък приказен народ, а земята пази отпечатъци от копитата на конете на древните келтски владетели.

Неизменна част от тези пейзажи отдавна са станали сиви полуразрушени стени на старинни замъци. В камъните на тези величествени постройки е заключена частица история, намерила отражение в легендите.

Летописът на вековете

Първите замъци се появили на хълмовете и в горите на Ирландия още през Х век – владетелите на келтските племена издигали мощни крепости, заобиколени с ровове, а в кулите им се разполагали семейството на владетеля и неговите воини.

В онези неспокойни години хората често воювали помежду си, затова и главна задача на първите замъци била защитата на собствеността на стопанина. В близост до крепостите израствали селски къщи, тъй като обикновеният народ търсел защита зад стените им по време на набези на неприятели.

През XII век, след завладяването на Ирландия от норманите, обликът на замъците се изменил. На завзетите земи се строели каменни гиганти с непристъпни стени- В просторните зали се събирали норманските военачалници, разработващи планове за нови сражения.

Неспокойната история на Ирландия буквално се е отразила в замъците, изградени в по-късни времена. През XVI-XVII век, когато знатните дворяни от други европейски страни издигали готически дворци, ирландските лордове останали верни на каменните крепости. Безкрайните войни с Англия, въстанията, бунтовете наложили своя отпечатък върху облика на ирландския замък.

Днес територията на острова е украсена от няколко хиляди замъка. Едни са изоставени, други са станали първокласни хотели, приемащи туристи от цял свят. Но всеки от тях има своя история, легенди и… загадки.

Трагедията на замъка Рош

В графство Лаут, недалеч от гр. Дъндолк, сред живописна зеленина се издигат руините на старинна постройка. Стени, обрулени от дъждовете и ветровете, мрачни полуразрушени кули – такъв е днес замъкът Рош.

Строителството на крепостта започнало веднага след норманското нашествие. Земите на Лаут били предоставени на барон Де Вердън за доблестта, която рицарят проявил в кръвопролитните боеве. Страхувайки се от нашествието на разбитите, но непокорни келти, Де Вердън построил на върха на хълм каменен замък, заобиколен с огромен ров.

След смъртта на барона децата му напуснали неспокойните земи и се върнали в родното имение. Замъкът крепост няколко десетилетия стоял в очакване на нов стопанин. И ето че през 1236 г. овдовялата внучка на славния воин – Рохесия де Вердън – решила да се засели в ирландските владения. Като видяла замъка на дядо си, изпаднала в ужас от неговото състояние. Грубата крепост не била предназначена за благородна дама. Тогава Рохесия решила да преустрои своето жилище, като създаде замък, който няма равен в цяла Ирландия.

Рохесия обявила, че ще се омъжи за архитекта, който успее да преустрои замъка по неин вкус. Намерил се изкусен строител, който се влюбил безумно в ексцентричната дама. Той с плам се заел за работа, стараейки се да угоди на възлюбената. Рош се преобразил. Мостът над рова водел в двор с необикновена триъгълна форма. В огромната главна зала се появили големи прозорци (рядкост по това време), изпълващи помещението със светлина.

Новият облик на замъка бил толкова необикновен, че лейди Де Вердън с ръка на сърцето изпълнила своето обещание. Но простият архитект не бил партия за знатната дама, затова Рохесия побързала да се отърве от простия си съпруг. Лейди поканила мъжа си да се разходи с нея из замъка. Когато младоженците се любували на околните пейзажи от горните стаи на главната кула, Рохесия избрала удобен момент и блъснала мъжа си.

Прозорецът, през който бедният човек паднал, оттогава носи името „прозореца убиец“. Лейди Рохесия, вероятно разкаяна за стореното, приключила живота си в манастир и днес нейно восъчно изображение е един от експонатите на музея на мадам Тюсо.