Двойната планета

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

  • 13 ноември 2015 г. в 00:44 Последна промяна:
    16 ноември 2015 г. в 08:42

Може да се приеме Луната не за истински спътник, а за планета спътница. Луната ни е над една четвърт от диаметъра на Земята, което означава, че планетата ни е единствена в Слънчевата система със спътник с значими размери.

За разлика от другите спътници, например Фобос и Деймос на Марс, които са с диаметър десет километра, Луната е голяма по отношение на планетата си. Всичко това има голямо значение за нас и всички организми на Земята.

Луната оказва стабилизиращо действие на планетата, без което би се клатушкала хаотично, което от своя страна би довело до климатични промени. Стабилизиращото гравитационно влияние на Луната поддържа въртенето на Земята с правилната скорост и ъгъл, като осигурява вида стабилност, нужен за продължително и успешно развитие на живот. Трябва да гледаме на нея, като нещо повече от приятна гледка в небето.

В древността нашит естествен спътник е бил обект на почитание, нещо повече от Луната са се страхували и са ѝ възлагали надежди, като е била източник на суеверия и митове. До ден днешен всички земни организми са подвластни на Луната, оказвайки влияние с приливите и отливите, растежа на растенията и биологичните ритми на живите организми.

Ролята на Луната в редуването на морските приливи и отливи е неоспорима, а с подкрепата на Слънцето тя предизвиква образуването на приливни вълни, които са най-големите и мощни в Световния океан. Това става вследствие на лунното притегляне – капки вода се издигат във воден стълб и в съответствие с денонощното завъртане около Земята този воден стълб върви след нея във вид на приливна вълна.

Нещо повече, съществува и друга вълна, която се образува в онази част на океана, обърната в обратната спрямо Луната страна в този момент. Тя възниква поради факта, че лунното притегляне там е минимално, а центробежната сила на системата Земя – Луна е най-голяма.

Приливните вълни могат да достигнат 18 метра височина, тогава когато трите небесни тела – Земя, Луна и Слънце – се подредят на една права линия, вследствие на което силите на притегляне на Слънцето и Луната се обединят. Такава подредба става веднъж на 18,6 години.

Освен океаните, и сушата е подвластна на лунните притегляния, като два пъти в денонощието тя се издига на около 40 сантиметра. Това не може да се забележи визуално, тъй като участие вземат цели континенти. Тази вълна на земните маси влияе на недрата, като се покачват подпочвените води и нефта в кладенците.

Дълбочинните газове се насочват към външните слоеве на земната кора именно в такт с движението на Луната, като се прибави и фактът, че възникването на нефтени залежи по високо в земната кора е свързано с тези притегляния, може да се заключи, че Луната с гравитационното си поле е повлияла на образуването и достъпа на природните богатства.

Поразителни в своя мащаб и деликатни в точността си са взаимодйствията на двете небесни тела, които не се изразяват само с приливите и отливите. С гравитационното си поле Луната размества магнитните силови линии на Земята и по този начин позволява на заредените микрочастици да влязат в земната атмосфера и да оказват въздействие върху електромагнитното ѝ поле.

Съществува и един друг факт – заради приливите и отливите, причинени от лунната гравитация, се получава триене между водния обем и сушата под него вследствие на което въртенето на Земята се забавя. На всеки милион години денонощието се увеличава с 16 секунди, затова преди 225 милиона години то е било 23 часа. След 5 милиарда години денонощието на нашата планета ще се увеличи двойно и ще трае 48 часа.

Само Луната е достатъчно близка и голяма за да стабилизира своята планета. Но нашата Луна се отдалечава, и то с все по-голяма скорост, като в един момент ще бъде прекалено далече за да стабилизира Земята. Отиде ли си Луната, Земята ще се преобърне, а това би довело до сигурна катастрофа.

Освен Слънцето и Луната, най-голямата планета Юпитер също привлича Земята, но нашата Луна отслабва много силите му. Марс няма такъв късмет, без стабилизиращото действие на по-голям спътник той е податлив на такова влияние и сегашният 25-градусов наклон на оста му е временен.

Благодарение на Луната Земята има много стабилна ос с 23,6 градуса, които позволяват на слънчевата светлина да се разпростира по цялата планета и поддържа температурите в сравнително тесен диапазон, оказал се подходящ за живот.

Ако Земята нямаше стабилна ос, бихме виждали изгреви през различно време и на различни места, не както сега веднъж на денонощие и само от изток.

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори