По брой на жертвите хеморагичната треска отстъпва на туберкулозата, грипа и прочие инфекции.
Учените са изчислили, че броят и разнообразието на инфекциозните огнища в наше време се увеличават. Но сега епидемиите убиват по-малко хора.
Това е особено очевидно, ако ги сравним с най-смъртоносните епидемии в историята на човечеството.
От треската ебола са починали вече почти 5000 души от 10 000 заразени. Но на фона на най-големите пандемии, които е преживявало човечеството, тези цифри бледнеят.
Да вземем последните статистики: през 2013 година 1,5 млн. души по света са починали от туберкулоза, през 2012 година над 600 000 души са починали от малария, от сезонен грип само в САЩ ежегодно умират 20–40 хиляди души.
Атипична пневмония, птичи грип, свински грип, ентеровирус, близкоизточен коронавирус, ебола, чикунгуня… Изглежда, инфекциите, атакуващи човечеството, растат лавинообразно.
Да, броят на инфекциите за последните десетилетия се е увеличил, потвърждават учените от университета Браун, публикували статия в сп. Journal of the Royal Society Interface.
Учените са анализирали всички епидемии, избухнали от 1980 до 2013 г. по цял свят, използвайки базата данни Global Infectious Disease and Epidemiology Online Network (GIDEON). Общо те са обхванали 12 102 огнища на 215 инфекции, засегнали 44 милиона души в 219 страни.
И ето техния основен извод:
За 33 години броят и разнообразието на инфекциите, с които се сблъсква човечеството, се е увеличил почти на 1000 към 1990 година и без малко на 3000 към 2010 година. Но тяхната тежест „върху глава на населението“ е станала по-малка. Тоест в наше време инфекциите поразяват по-малко хора.
Растящото число на инфекциите може да се обясни с това, че в съвременния свят ние сме свързани помежду си с повече връзки. Мобилността на населението е увеличена в пъти, полетите между страните и континентите са нещо обичайно. Така и вирусите лесно преодоляват междуконтиненталните разстояния.
Увеличили са се контактите между хората и животните, тъй като сега всеки човек може да се озове някъде в тропическа страна и да прихване инфекция от прилепи, мухи цеце или местни комари.
Всичко това създава благоприятни условия вирусът, който в природата е циркулирал само в популацията на прилепите или местните маймуни, малко да мутира и да се сдобие с нов гостоприемник – човека.
„Увеличаващите се връзки създават за патогените възможност да еволюират, да преодоляват междувидовите бариери и да преминават към нови гостоприемници – казват Сиси Байер, професор по биология, и Сохини Рамахандран, професор по биостатистика, съавтори на изследването. – В наше време възникват нови разновидности на възбудители, по-устойчиви, отколкото в миналото.“
Но от друга страна, благодарение на развитието на ранната диагностика, мониторинга и лечението епидемиите се удържат и не убиват такова количество хора, както в миналото.
За 33 години учените са определили Топ 10 на инфекциите. От зоонозите (инфекции, предавани от животни) на първо място е салмонелата, след това са ешерихия коли, грип А, хепатит А, сибирска язва, треска денга, шигела, туберкулоза, чикунгуня.
Забелязваме, че вирусът ебола не фигурира в този списък. От инфекциите, специфични за човека, в списъка лидери са гастроентеритите, след тях следват холера, морбили, ентеровирус, бактериален менингит, легионелоза, ротавирус, заушка, коклюш.
Но всичко, което се случва в наше време, в никакъв случай не може да се сравни с пандемиите, които са унищожили милиони хора.
Ето първенците в рейтинга на най-смъртоносните инфекции.
Чумата масово е покосявала човечеството на три етапа. По време на Юстиниановата чума (541–700) са загинали около 100 милиона души. Черната смърт, започнала в Китай и прошетала из Европа през 1347–1351 г., е отнесла почти 34 млн. души (една трета от населението на Стария континент). Третата пандемия (1894–1904) вече не е била толкова смъртоносна, макар че в Индия са загинали 6 милиона души.
Това са само най-масовите епидемии от чума. Огнища на заболяването са фиксирани по няколко пъти на столетие.
Едрата шарка е поразявала човечеството в антични времена. Заболеваемостта била почти поголовна, а през VIII век в Европа от едра шарка в Европа годишно са умирали повече от 1,5 милиона души. През ХХ век тя е отнела живота на 300–5000 млн. души. Едрата шарка е победена благодарение на имунизация, а последният случай на зараза е фиксиран през 1977 година.
През XIX век смъртоносна инфекция станала холерата. За два века се наброяват седем пандемии от холера, които са отнели живота на десетки милиони хора. Например в Индия от 1865 до 1917 г. са загинали 23 млн. души, в Русия – над 2 милиона.
Сред лидерите на смъртоносните заболявания в наши дни остава грипът. Най-смъртоносната пандемия от грип е така наречената испанка. Само за 18 месеца през 1918–1919 г. болестта е отнесла, по различни данни, между 50 млн. и 100 млн. души, почти 30% от населението.
Причинител на „испанката“ е вирусът H1N1, а названието си той е получил поради това, че първото огнище на инфекцията е изпитала Испания.
От туберкулоза всяка година по цял свят заболяват 8 милиона души и 2 милиона от тях умират. В XIX век „жълтата гостенка“ е убила около една четвърт от зрялото население на Европа, а през ХХ век – около 100 милиона души.
И накрая – от малария всяка година заболяват 350–500 млн. души, от тях 1,3–3 млн. умират. В повечето случаи жертви на болестта стават деца до петгодишна възраст.
