Ефектът плацебо. Как мозъкът регулира работата на имунитета

В ефекта на плацебото се проявява древен еволюционен механизъм, който позволява на нервната система да контролира силата на имунната реакция, твърдят учените.

Същността на ефекта плацебо е позната на всички – човек си мисли, че е изпил лекарство, и оздравява, макар че вместо истинска таблетка са му дали нещо безобидно. И все пак защо имаме такава „опция” – да реагираме на плацебото? Защо лъжливото лекарство води до желания ефект? От какви еволюционни съображения може да възниква този странен феномен?

Биолозите отдавна работят над тази загадка, но първите хипотези, които я обясняват, се повяват преди около 10 години. Тогава става ясно, че нещо подобно на плацебо ефект има и при животните. Ако джунгарски хамстери се поставят под зимно осветление, тоест на имитация на кратък ден и дълга нощ, то имунитетът на животните реагира на инфекцията вяло. Ако им се създаде лятно осветление, имунната им система се възбужда доста силно при инфекция. Подобна разлика в имунния отговор се наблюдава и при хората, които получават плацебо – имунитетът им реагира на болест два пъти по-силно. Получава се така, че имунната система се ориентира според данните от мозъка за това, което става навън.

Тогава е издигнато предположение, че при слаба инфекция организмът не дава пълноценен имунен отговор. Силната реакция на имунитета, първо, изразходва много ресурси, и второ, косвено може да увреди самия организъм. С други думи, имунитетът очаква наистина сериозна опасност, а незначителните случаи се оставят на самотек. Ако при това организмът усеща помощ отвън, имунитетът се събужда.

В случая с хамстерите удълженият ден съответства на лятното време, тоест на сезона, богат на храна. А това означава, че в ресурсите няма недостиг и те може да се хвърлят за имунен отговор. При плацебо мозъкът прави извод, че инфекцията ще бъде отслабена с медикаменти, и имунната система ще се справи по-лесно с нея. Тоест имунният отговор ще бъде кратък и без голям разход.

Всички тези разсъждения дълго време са хипотеза, докато изследователите от Бристолския университет не създават математически модел за нейното потвърждение. Статията, описваща този модел, е публикувана в сп. Evolution and Human Behavior. Изследователите се опират не толкова на физиологията, колкото на еволюцията в екологията. Те показват, че в променящите се условия на средата на местообитание животните ще живеят толкова по-дълго и ще оставят толкова по-голямо потомство, колкото по-рядко пускат имунен отговор. И обратно – ако средата е постоянна и благосклонна към своите обитатели, то еволюционният успех зависи от това, доколко бързо имунната му система може да прогони инфекцията от организма.

Тоест в условията на криза и нестабилност е по-добре да се поддържа положение на война с инфекциите, като се отлага решаващият имунен отговор до последно. В условията на мир и благоденствие колкото по-бързо имунитетът се отърве от инфекциозната неприятност, толкова по-добре. Това дава еволюционно обоснование на плацебото – таблетката се разглежда като помощ отвън, като настъпване на благоприятни условия.

В последните 10 000 години човекът всячески се старае да си подсигури стабилни условия. Но нашето подсъзнание очевидно не е привикнало напълно към променящия се свят, за което свидетелства запазилата се способност за реакция на плацебо.

Тази хипотеза предполага връзка между имунитета и висшата нервна дейност. Скептиците може да кажат, че става дума за теоретични, компютърно-математически доказателства. Но много близки резултати са получени не толкова отдавна по време на експерименти, в които изследователите изучавали влиянието на нервната система върху развитието на алергичната реакция на човека.