Ефектът на пеперудата, или Кодът на хаоса

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Creative Commons
Антония Михайлова

Голяма част от света е хаотичен, което го прави почти невъзможен за предсказване.

Но това не ни спира да опитваме. Въпреки че имаме прецизни уравнения, които описват как си взаимодействат въздушните маси, за да създават облаци, вятър и дъжд, това не ни помага много в прогнозите.

Това е така, защото никога не можем да знаем точната скорост на всяка въздушна частица, точната температура във всяка част от пространството или налягането по цялата планета. Дори и най-малката промяна в която и да е от тях може да създаде много различна прогноза.

Веднъж щом разберем, че атмосферата е хаотична, можем да разберем, че и най-малките промени в началното състояние могат драматично да променят това, което ще се случи. Движението на една молекула въздух може да се разрасне с времето и да окаже огромно влияние върху целия климат.

Наричаме този феномен „Ефектът на пеперудата“ – идеята, че нещо толкова малко като размахването на крилата на пеперуда може да предизвика промени в атмосферата, които в крайна сметка да създадат торнадо в другия край на света.

След като през 2004 година излезе филмът „Ефектът на пеперудата“, в съзнанието на повечето от нас това красиво название здраво е сраснало със събитията на популярния трилър.

А би могло да е различно, ако режисьорите Гребър и Брес бяха оставили за проекта работно заглавие, което би било доста по-прозаично – „Теория на хаоса“ (съгласете се, че не биха „продали“ филма с това име).

Но да оставим киноматографичните страсти на зрителите и да се пренесем в далечната вече 1963 година, когато метеорологът Едуард Лоренц разтърсва научния свят с твърдението за съществуването на уникалния феномен, който ученият нарекъл „Ефектът на пеперудата“.

Откритието на Лоренц ни много, ни малко опровергава представите на хората за това, че и животът, и всички процеси в света са подчинени на строги закони, а причините ясно съответстват на следствията.

И така, докато правел компютърно моделиране на времето, неуморният метеоролог създал прост модел за прогнозиране на времето по цялото земно кълбо, който поначало работел доста точно.

Създателят му искрено вярвал, че законите за движението служат като база за неговите изчисления.

„Който разбере закона, ще разбере Вселената“, мислел Лоренц. Той се надявал, че неговият модел ще даде стабилни алгоритми и не по-малко стабилни резултати. Но независимо от ясните изходни данни, неговото отроче пораждало, против всички правила, кумулативни отклонения и грешки – истински подреден хаос.

Ученият изведнъж осъзнал, че моделът му може да предскаже абсолютно точно само едно: прогнозирането на каквото и да е е невъзможно! Защо?

Защото в ясната система винаги възникват грешки, които е прието да се смятат за незначителни. Но именно тези незначителности в края на краищата водят до непредсказуем обрат и глобални грешки. Казано научно, крайният резултат силно зависи от изходните данни и условия.

Като истински метеоролог, Лоренц предположил, че размахването на крилата на пеперуда някъде в Сингапур може да стане причина за възникването на мощно торнадо в Северна Каролина. Звучи фантастично, но ученият не бил далече от истината.

Любителите на фантастиката помнят забележителния разказ на Рей Бредбъри „Гръмна гръм“ за пътешествието във времето. Сюжетът е прост и гениален: ловец на динозаври се отправя в миналото, убива пеперуда, което води до необратими последствия.

Има мнение, че именно под влияние на този разказ метеорологът е нарекъл своето откритие „Ефектът на пеперудата“ (Butterfly Effect).

Досега учените оценяват откритието на Лоренц като най-достоверното свидетелство на диалектическа симбиоза – светът е напълно непредсказуем в своите закономерности и в техните последствия. Вероятно тъкмо затова толкова ценим стабилността в семейството и във взаимоотношенията, верността на дадената дума – тези ценности ни дават усещането за устойчивост и определеност в този неустойчив и неопределен свят.

Малцина от нас съзнават моделите, които създават. От начина, по който се движим в тълпа до изборите, които правим в една игра или дори как извършваме убийство… нищо от това не е случайно. Всичко е част от Кода*.

Винаги има подсказващи модели. Ако успеем да ги разшифроваме, можем да ги използваме, за да моделираме поведението си. А това води до интригуващата възможност, ако сведем хората до числа, да можем да предсказваме бъдещето си по същия начин, по който предсказваме движението на планетите или траекторията на топка.

Но животът ни никога не върви напълно гладко, а бъдещето рядко се оказва такова, каквото го плануваме.

Може и да имам представа какво ще правя утре или дори следващата седмица, но с превръщането на седмиците в месеци, на месеците – в години, бъдещето ни става все по-несигурно.

Всяко решение, което вземаме, всяка ситуация, с която се сблъскваме, всеки човек, който срещаме, тласка живота ни в различна посока. Гледайки пръчките да се носят по течението на реката, няма сигурен начин да предскажем съдбата им. Може и да рискуваме с предположение къде ще се озоват след две минути. Но къде ще са след 2 часа или два дни?

Животът понякога изглежда толкова непредсказуем, че го смятаме за произволен. Но той съвсем не е такъв. Проста поредица от причини и следствия. Един глупав инцидент води до малко забавяне, изпуснат автобус, нарушено обещание. Милиони фактори влияят на живота ни и най-малката промяна може напълно да промени бъдещия му ход.

Истината е, че нашият живот се контролира от най-странния от всички кодове… кода на хаоса. Животът ни не е произволен, той е хаотичен, заплетена мрежа от причини и следствия, в която незначителни моменти могат да ескалират в събития, променящи живота ни завинаги.

Всяко отклонение, колкото и малко да е то, може да има огромен ефект. Именно тази изключителна чувствителност към най-малките промени е една от отличителните черти на хаоса. Тъй като хаотичните системи изглеждат произволни, често е трудно да открием модел. Това понякога ни кара по забележителен начин да разбираме погрешно нашия свят.

Като тълпа моделите, които създаваме, са изключително предсказуеми. Дори като индивиди действията ни се контролират от Кода. А разплитайки хаотични системи като времето, сме открили доказателства за Кода в това, което някога сме смятали за изключително сложно.

Когато погледнем нещата от различен ъгъл, се появяват изненадващи модели. Модели, които могат да разкрият определящи истини за нас и нашето бъдеще.

Остава да ви пожелаем да не настъпвате пеперудата.

––––––––

*В материала е използван филмът на ВВС „Кодът: Предсказания“ (The code: Prediction). Мегавселена препоръчва цялата трилогия The code – в Kolibka.com ще я откриете преведена.

Категории на статиите:
Наука

Коментари

  • Това кореспондира и с теорията на Г.Шипов за торсионните полета, и с Реакцията на Жаботински и Белоусов, свързани с локалните концентрационни и енергийни флуктуации в материята и вакуума. Може би тази гледна точка ще е интересна за разглеждане от група специалисти?

    любомир пировски 5 май 2014 12:56 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори